Ернесто – Аргирис Митропулос


ЕРНЕСТО

Помните ли Ернесто?
Човека със широкото чело?
Който хранеше земята
залък по залък със свобода?
Помните ли го как вървеше
по булеварда на мечтите
с една раница, пълна с надежди и вяра?
Как този болен човек
загина и падна убит
от прекалено здраве?
Как превърна сърцето си на въздух
и го раздаде на хората да го дишат?
Помните ли как ни учеше,
че примирението
е най-големият враг на човешкото очакване?
Помните ли?
Помните ли как го упрекнахме, че е бил
износител на революция
и романтик заради романтизма?
А той просто вървеше към бъдещето сам
и учеше джунглите, че могат да живеят
и по-иначе.
Вървеше като запален и откъснат фар от нос
„Добра надежда”
към пространството на корабокрушенците
на живота
и пееше с тъжна арфа
погребалния марш на миналото.
Помните ли Ернесто,
човека с голямото чело
и с вечния огън в очите
как гледаше живота през очните кухини
на смъртта
с презрение, гордост и обич?

Аргирис Митропулос


АКО НИ ОСТАВЕХА

Ако ни оставеха,
щяхме да държим прозорците отворени,
за да идват всяка сутрин
до възглавието ни мирът и свободата.
Ако ни оставеха…
Ако ни оставеха,
щяхме да носим в ръцете си лястовици,
за да раздаваме пролет в ледените дни,
и щяхме да превърнем лешоядите в гълъби,
за да кацат на раменете ни,
когато сме влюбени.
Ако ни оставеха…
Ако ни оставеха,
щяхме да пеем по клоните на щастието
и щяхме да тръгнем направо към бъдещето
с вдигнати платна и попътен вятър,
както в сънищата ни.
Ако ни оставеха,
от патериците на инвалидите
щяхме да направим стълба до слънцето
и от всички минали и идващи векове -
един век, безсмъртен
като хляба и радостта ни…
Ако ни оставеха…
Ако ни оставеха,
щяхме да връщаме реките
назад от моретата при техните извори,
за да поливаме съдбите си денонощно,
щяхме да възкресим мъртвите,
за да останем мъдри,
щяхме всички да бъдем свободни
и щяхме да спасим човека…

Но сега -
ние, които вярваме,
трябва сами да съборим стените на смъртта
и да стигнем другия бряг на живота.

Аргирис Митропулос


Източник: "Литературен свят" http://literaturensviat.com/?p=81081

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Христо Ясенов - три стихотворения