Димо Василев – съвременни творци в социалния жанр
ВИРТУАЛЕН СВЯТ
Виртуални игри,
виртуални прегради,
виртуални пари,
виртуални награди…
Междузвездни войни,
без кръв и паради,
без окопите бойни,
с убийци спокойни!...
Джадаи носят надежда!
Успехът лесен изглежда!
Свят на груби отрано деца,
със студени техно-сърца,
плод на виртуална любов –
чужда на природния зов!
Поуки, уроци от минало
тук са ненужни, излишни!...
Нищо, че реално е ставало
с хора-в години предишни!
„Разпни го!“, „Разпни я!“...
Свят с виртуална агресия,
виртуални пристрастия,
трета смърт, сладки мечти...
със студени техно-сърца,
плод на виртуална любов –
чужда на природния зов!
Поуки, уроци от минало
тук са ненужни, излишни!...
Нищо, че реално е ставало
с хора-в години предишни!
„Разпни го!“, „Разпни я!“...
Свят с виртуална агресия,
виртуални пристрастия,
трета смърт, сладки мечти...
С нов живот – нов гейм започни!...
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Безкраен път безспир отваря,
обърнат минути ще повтаря!
Дъха ни спира в изпитания,
да спомним опит, знания!...
Надежда яхва и без стреме
за главното не стига време,
след нас потоп – не ни и дреме!...
Изтича пясъкът в една посока…
Изстисква ни живота, сока...
в сауна превръща го!... Пече!...
Пот, кръвно, пулс бие учестено…,
а равнодушен в топло и студено
пясъкът лениво, равно си тече...
ПОМНЕТЕ ПОЕТА
На Жеко Христов
Думи крилати реят в небето
с лупинг рисуват мечти!...
Зрънца ги мамят в полето,
обещават им ситост почти!
Думи крилати реят в небето
с лупинг рисуват мечти!...
Зрънца ги мамят в полето,
обещават им ситост почти!
В ятото птиче слабо и клето
не на място, фалшиво звучи...
Тракия спомняш и ето ти, пойно
кацна в апартамента ти градски!
не на място, фалшиво звучи...
Тракия спомняш и ето ти, пойно
кацна в апартамента ти градски!
Късно заспиваш, става спокойно,
реши за деня дилемите адски!...
Прах по пишещата ти машина,
няма те, да духнеш по клавиши...
реши за деня дилемите адски!...
Прах по пишещата ти машина,
няма те, да духнеш по клавиши...
Читателя превърна във роднина
с космичната си дарба – свише!
с космичната си дарба – свише!
Димо Василев, Стара Загора, 2019 г.