Песен на лъдитите – Джордж Байрон
ПЕСЕН ЗА ЛЪДИТИТЕ
Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
тъй срокът настана
и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Лъд!
Когато платното последно развием,
совалките с ножове ще заменим.
Врага ще убием,
саван ще му сшием,
а после с кръвта му ще го оцветим!
И въпреки че е по-черна от тиня,
щом буйно облее тя нашия път —
Земята пустиня
ще стане градина
със святото семе, посято от Лъд!
Джордж Байрон, 1816
„… аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените хора е по-важно за нашето общество, отколкото обогатяването на няколко монополисти чрез усъвършенствуване на оръдията за производство, което лишава работника от хляб и прави труженика недостоен за своята плата“ – от писмо на Джордж Байрон до лорд Холанд, 1812 г.
Лъдити /лудити/ — нотингамски тъкачи, които чупели становете си в знак на протест срещу въвеждането на машини, заместващи труда им. Името идва от Мед Лъд, първия работник, който през XVIII в. разрушил машината, на която работел, в знак на протест. С няколко стихотворения и особено с речта си пред Камарата на лордовете през 1812 г. Байрон се обявява в защита на лъдитите.
