Те – и културен живот? – Георги Караславов

Портрет на писателя Георги Караславов,
Иван Фунев, 1933 г.

Културен живот? Те – и културен живот? От кога, наистина, те, които гласуваха и отпущаха мизерни бюджети за просвета, те, които ограничаваха ученици и студенти в гимназиите и университетите, те, които конфискуваха толкова много вестници и книги, са се загрижили за културата? Каква култура? Ние я познаваме от близкото минало и, за да не помислят, че сме толкова късопаметни, ще напомним някои от „културните“ им прояви.

През периода 1923 г. – 1944 година те убиха:

Гео Милев, един от най-даровитите поети и един от най-културните хора на България.

Христо Ясенов, един от най-големите майстори на стиха.

Сергей Румянцев, певецът на българското борческо село.

Никола Ф. Гинев, блестящ фейлетонист и хуморист, редовен сътрудник на в. „Червен смях“.

Васил Карагьозов, поет, преводач, културтрегер.

Георги Шейтанов, даровит литературен критик.

Арсени Йовков, поет и преводач.

Тодор Страшимиров, белетрист.

Христо Кърпачев, поет.

Цветан Спасов, поет.

Никола Вапцаров, надеждата на младата българска поезия.

Васил Воденичарски, белетрист.

Тончо Стаевски, деветнадесетгодишен поет.

Христо Козлев, поет.

Дончо Попов, белетрист.

Стоян Куцаров, художник.

Това са имената на известните вече проявени писатели и поети. А колко млади, даровити, непроявени литературни сили са отишли заедно със стоте хиляди избити български граждани!… Петнадесет убити писатели и поети в малка България! Убити от ония, които днес издават свободно своите пасквили, ругаят отечественофронтовската власт и плюят върху независимостта на България!

Но няма нищо чудно в това. Палачите винаги са били и продажници. Ограбвачите никога не са били патриоти. Авантюристите никога не са имали родина. Потисниците никога не са имали доблест. Те прекараха през участъците и затворите най-добрите наши поети, писатели, журналисти, културтрегери. Нима ще кажат, че участъците и „модерните“ затвори, дето затворниците си поемаха дъх само за кратко време на „колелото“ под палката на садиста надзирател, са били през техния режим местата, където да се „твори културен живот без постоянен страх и несигурност“? През тези „културни“ кръгове на ада са минали следните български писатели:

Тодор Павлов, философ и критик.

Сава Гановски, философ и критик.

Христо Радевски, поет.

Кръстю Белев, писател.

Иван Мартинов, писател.

Людмил Стоянов, писател.

Никола Ланков, поет.

Марко Марчевски, писател.

Орлин Василев, писател.

Веселин Георгиев, поет.

Васил Павурджиев, писател.

Лозан Стрелков, поет.

Ламар, поет.

Здравко Сребров, писател.

Мицо Андонов, критик.

Крум Велков, писател.

Младен Исаев, поет.

Камен Калчев, писател.

Д. И. Полянов, поет.

Светослав Минков, писател.

Димитър Хаджилиев, писател.

Димитър Чавдаров – Челкаш, писател.

Панталей Зарев, писател.

Ангел Тодоров, писател.

Камен Зидаров, поет.

Ст. Лилянов, писател.

Павел Вежинов, писател.

Богомил Райнов, поет.

Стоян Даскалов, писател.

Андрей Гуляшки, писател.

Панталей Матеев, поет.

Никола Фурнаджиев, поет.

Георги Бакалов, критик.

Стоян Сотиров, художник.

Илия Бешков, художник.

Александър Жендов, художник.

Стоян Венев, художник.

Трудно могат да се изброят всички хора на изкуството, които са изживели ужасите на „модерните“ затвори, гнусотата на полицейските участъци, каторжните условия на концлагерите и мъката на интерниранията. Общо те са прекарали с десетки години в тези дупки на ужаса, в тези клопки на фашисткия садизъм, в тези фабрики на инквизициите, на умъртвявания и на духовно угнетяване. При тези страшни условия, един месец след като излезе от затвора, загина поетът на селските неволи Цанко Бакалов Церковски. В концлагер умря смелият публицист Коста Веселинов. В затвора угасна редакторът на в. „Новини“ Никола Илиев.

Много писатели и хора на изкуството емигрираха, за да се отърват от затвора, безследното изчезване или бесилката. Други заработиха в най-тежките условия на нелегалност или станаха партизани. Крум Кюлявков беше около двадесет години емигрант и нелегален. Николай Хрелков беше емигрант. Младен Исаев беше емигрант. Веселин Георгиев и Марко Бехар станаха партизани. В емиграция прекараха много години и Марко Марчевски, Александър Жендов, Георги Жечев, Борис Милев – Огин, Боян Дановски. Седем години беше интерниран, емигрант, нелегален и партизанин младият поет Валентин Арсениев…

Георги Караславов, 1945 г.

По материал от блога „23 септември“.