Завещание – Янош Вайда



ЗАВЕЩАНИЕ

Над клуба на магнатите се вее
флаг черен за богатия събрат.
Народът нека сълзи днес да лее,
предаде богу дух велик магнат.

След себе си наследник не оставя:
богатствата му - де ще идат те?
На своята родина ли ги дава,
та с тях пред нея да се отчете?

Ще вземат неговото завещание -
родено във спокоен час: това
ще да е плод на ум и на старание…
Какво ли казват мъдрите слова?

Преглежда го нотариусът вещо,
срещу прозореца го гледа: - Как?
Защо е толкоз кратко?… Чудно нещо! -
напразно в него той се взира пак.

„Във ален флаг ловджийски да почивам
там, где лисици гонех в моя лес!” -
тъй буквите, изписани красиво
блестят пред мен - текел-фарес.

И - край. Това е волята последна
на тоя, който е живял в палат.
А в дрипи е родината ни бедна
и нашите деца измъчва глад.

Това се казва благородник славен!
Умира той - „след него и потоп!”
Такава сетня воля е оставил -
де да лежи в самотен, хубав гроб.

Във клуба всички ахват: „Знаменито!”
Във Буда кралят тъне в тъмен грях…
А нелегално патриоти скитат.
Европа нова се тресе от смях!

Янош Вайда
втората половина на 19 век.
превод: Ангел Тодоров

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Тихият дон – филм 1957-58 год.