Изобличаването на Багряновото двуличие трябва да бъде последвано от дела!
Изобличаването на Багряновото двуличие трябва да бъде последвано от дела!
Грандиозното лятно настъпление на Червената армия, което продължава непрестанно в течение на повече от два месеца, приближи войната в Европа към нейната развръзка.
След като напреднаха 500-–600 километра, доблестните съветски войски със стремителни удари разгромиха германските армии по целия фронт от Балтийско море до Черно море, унищожиха около един милион германски войници и офицери и напълно очистиха от германските окупатори Украйна и Белорусия, както и голяма част от територията на Прибалтийските съветски републики. Преследвайки разгромените германски пълчища, те нахлуха в Полша, освободиха значителна част от нейната територия и създадоха угроза за Варшава и Краков.
Съветските войски излязоха вече на границата на Източна Прусия и всеки момент войната може да бъде пренесена върху германска територия, за да бъде завършена със завземането на Германия от съюзните войски и с унищожаването на хитлеристкия звяр в неговото собствено леговище.
Предчувствувайки нещастието и разбирайки, че съдбата на Германия се решава на съветско-германския фронт, Хитлер струпва на Изток резервите от Германия и войски от окупираните страни.
Обаче Хитлерова Германия се разпада по всички направления. Грамадните загуби в хора и техника, нанесени ѝ от Червената армия, и изчерпването на нейните резерви отслабиха съпротивителната ѝ мощ във Франция и Италия.
Стремителното настъпление на англо-американските войски разклати цялата отбранителна система на германците във Франция. Нормандия и Бретан са почти напълно очистени от остатъците на 7-та германска армия, „чувалът“ при Фалезе е напълно ликвидиран, английските войски от левия фланг завзеха Лизие и излязоха при устието на Сена, а американските подвижни корпуси обходиха Париж на 100 клм. източно. Пътят към германската граница е открит.
Десантната съюзна армия в Южна Франция достигна Марсилия и Гренобл и настъпва към Лион, застрашавайки да отреже пътя за отстъпление на всички германски войски, които се намират в Югозападна Франция. Трета група съюзни войски, която направи десант тези дни южно от Бордо в сътрудничество с френските въстаници скоро ще очисти от германските пълчища тази огромна френска територия, която граничи с Испания, и ще прекъсне връзката между Германия и нейните испански лакеи.
Знаменателно и насърчително е почти всеобщото въстание на френския народ срещу омразните германски окупатори. Армията на вътрешната съпротива вече е освободила от германско иго повече от 12 департамента. Временното правителство на Франция призова целия народ към оръжие. Чувайки приближаващата се канонада, парижкият народ въстана и градът-герой, който неведнаж е събарял тираните, вече е очистен от германските хуни и от шайката петеновски и лаваловски предатели.
Скоро цяла Франция, при самоотверженото участие на френския народ, ще спечели отново своята свобода.
Не трябва да се подценява капитулацията на Румъния вследствие съкрушителните удари на Червената армия. Кликата на Антонеску, която доведе страната до нечувана катастрофа, отлетя по дяволите. И новото правителство, съставено от представители на противохитлеристки, антифашистки партии, като оцени трезво създаденото положение, тръгна по единствено възможния път за предотвратяването на пълния разгром. В съгласие с действителната воля на румънския народ то скъса фактически с Хитлерова Германия.
Този факт ще предизвика неизбежно отзвук и в другите страни-сателити на Германия.
Не е ли странно, дето само няколко дни преди тези събития управляващите кръгове в България дадоха ново доказателство, че не желаят и че са неспособни да изведат страната от задънената улица, в която тя беше тикната чрез съюза с Хитлер?
Положението на България от ден на ден става все по-критическо. Сега България е заобиколена от всички страни от силите на противохитлеристката коалиция. Всеки български гражданин вижда какви опасности произтичат от факта, че България – нейната територия и нейните съобщителни линии, нейните пристанища и летища, нейните източници и нейната армия – и досега се използува от германците против Червената армия или против нейните съюзници. Напълно основателна е тревогата на българските патриоти, който смятат нетърпимо присъствието на германските войски в България в един момент, когато Червената армия гони германците по бреговете на Дунав.
Въпреки това, сред управляващите кръгове в България няма ни най-малък признак на прояснение. Фалиралата и разтревожена за своята съдба филовска клика извади от резерва на фашистката диктатура подходящ за момента „спасител“, като го заобиколи с изпитани в служба на Хитлер и против народа генерали и главорези. След като в течение на два и половина месеца новото правителство даваше пълна подкрепа на терористическия режим в страната и оказваше всестранна помощ на Хитлер, неговият шеф прогърмя в парламента с шумно аплодирана от филовските депутати програмна реч, в която със сладникави фрази за бъдещия справедлив мир, за хуманизма, за защита на бедните и пр. възвести мнимия „нов политически курс“ на България. Той се осмели дори да каже, че „българският народ вече взема своята съдба в собствените си ръце“.
Обаче предизвика подозрение обстоятелството, че в единен фронт с Багрянов се оказа цялата филовска шайка в парламента, която носи пълна отговорност за надвисналата над България катастрофа. Когато за новия пример стана нужда да се озъби, той направи това срещу българските патриоти, водещи още от първия ден самоотвержена борба против хитлеристките разбойници.
Багряновата демагогия беше необходима само три дни за Филовата шайка и тя упълномощи своя доверен човек Драганов да каже ясно и без заобикалки какво представлява от себе си възвестеният от Багрянов „нов политически курс“.
И той каза и целият свят чу в неговата реч отгласа на онова, което атаманите на хитлеристката шайка дърдорят непрестанно.
Речта на Драганов е провокаторска защита на германо-фашистките разбойници за започнатата от тях грабителска война, тя е безочливо и безсрамно оправдание на предателската политика на Филовата шайка, която тласна България в лапите на германските империалистически хищници.
Сега за всеки става ясно, че новото правителство не само не възнамерява да скъса съюза с Германия, но е убеден привърженик на този съюз и с всички сили иска да поддържа установения от Хитлер разбойнически „ред“ на Балканите.
Речта на Драганов е пълен триумф на Филов и на филовщината. Тя е изобличение на Багряновата сладникава демагогия.
Тя ще помогне да се отворят очите на онези слоеве от българския народ, на които Багряновата демагогия можа да направи известно впечатление. А политическите дейци от така наречената „демократическа опозиция“, които „очакват дела“ от страна на Багрянов, Драганов и Василев, не могат да не направят съответните изводи.
Събитията се развиват с такава светкавична бързина, че никакви маневри, макар и под етикета на нов политически курс, няма да спасят България, ако тя искрено, на дело и незабавно не скъса своя позорен съюз с Хитлер.
Събитията потвърждават още веднаж трезвостта и патриотическата далновидност на отечественофронтовските дейци, които разгадаха двуличието на Багрянов и смело го предупредиха от името на огромното мнозинство на народа, че българският народ не ще сложи бойното оръжие, докато не успее да разкъса съюза с Германия и докато хитлеристките разбойници не бъдат изгонени от България.
До развръзката остават преброени дни. Само чрез смела, решителна и всенародна борба може още да бъде предотвратена катастрофата.
Васил Коларов, 22 август 1944 г.
по радиостанция „Христо Ботев“
