Еквай песен – Луи Арагон

Пабло Пикасо, „Дете с гълъб“

ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ ЗА МЕНЕ

Както сърцето се разкъсва при раздяла
Така газът гризу ще избухне в Париж
С дългия шум на счупен луксозен предмет
Децата ще гледат последния полет на бордела
избухнал като граната
после ще почнат да играят на революционна и философска дама
където НЕБЕ ще означава ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ
а ЗЕМЯ – земя сякаш всичко си е наред 

Децата няма да разбират нито дума от езика
на който питате сега за пътя си някой минувач
„Господин“ ще ги кара да примират от смях 
а Третото Лице този мит на прислужници които
се явяват при звъна на господаря
ще учудва паметта колкото електрическите автомобили
Ще си спомнят децата за днешния свят
само по цветните литографии с ловджийски сцени
където се вижда как дами в синьо и розово
се възхищават от убитата лисица която виконтът размахва 
и убития елен в краката на слуги
на пазара на улица Радост 

Както сърцето се разкъсва при раздяла
без оглед на любовта на плодовете и цветята
така и Революцията ще тегли по едно стъкло
диамантена черта която ще раздели утре от другиден
Това ще са прекрасни ивици
като кармин по устните на искрящата рана на живота
Ще има градове на гибелта
с цената на несравним пожар  

И ако погледа на умиращия хванат в пантите на старата вселена
зърне пролетта отвъд стрелбата
нека да съжалява че няма да живее с тялото и любовта си
нека да съжалява чак докато го прониже с бързината на светлината
щикът на съдбата
Децата ще научат думи неразбираеми за историята и на ужасите на глада
Децата ще се подиграват на Риц
Децата ще пеят стари романси На вашата ръка Мадам
Те ще държат сметка на онзи който се присъединява с остарели думи
„Клерво“ „Малка Рокет“ 
„Санте“ „Шерш-Миди“ 
„Сен Лазар“ 
„Консиержри“ 
Ще държат сметка на онзи който се присъединява в името на бога
Ще държат сметка на тези които се присъединяват със сребърни и златни монети
Децата ще играят на топчета с диаманти
и с главите на жени които са се продавали за диаманти 
Децата ще играят на обръч с колелото 
което днес мачка поетите
Ще играят на прескочикобила с реките от сълзи
Ще играят така както ние сега плачем
когато сърцето се разкъсва при раздяла
не умее да сдържа вече реките от сълзи над които
бъдещето ще играе на страшна прескочикобила 

 Луи Арагон, „Преследваният преследвач“, 1931

 

Пабло Пикасо, „Гълъбът на мира“

***

Млъквай песен времето не е за вехтории от детинство
няма вече арии да приповтарям под балконите
няма да създавам настроение с подбрани думи
стига да поискам мога да деля на срички мисълта си
тататата тататата
ала стига млъквай песен

Млъквай песен няма да разказвам за борбата с ангела
в елегичен тон
Всъщност няма ангели освен от класа в двадесетото столетие
Просто ние сме родени по време на обсадата на Троя
затова намираме че е естествено да се убива
ала времето не е за тъжни припеви това е всичко
Млъквай песен

Млъквай песен Безуспешно се стреми човек да изкачи оградите на думите
Върху него е надвиснал бляскав меч
който все препречва пътя на еквилибристите
Безуспешно се стреми човек да заговори на света
Ангелът е тук и той му казва Млъквай песен

Млъквай песен Отстъпи на следващото чудо
Ти си твърде бавна да догонваш чудесата
дъх не си поела още и Средновековието е настъпило
Искам да река обратното а пък фенерите пред празника
потъмнели
Млъквай песен

Виждал ли си нещо по-невесело от стол
след като е свършил карнавала и са паднали украсите
А все пак поезията е в епохата когато
бавно е въображението фактите предхождат хипотезите
и явявате се всички с думи чийто смисъл се е променил
шестгодишното дете ми казва повече от тези ваши образи
Млъквай песен

Ето глъхнещото гробище на всичко писано
Гробове със поломени кръстове
статуите тука кършат пръсти за угаснали печали
всичко се поддържа повече по навик
после както по платната на художниците
нови образи ще нарисува някой върху книгите ни
Скоро никой няма да долавя в думите ни нашето сърце
скоро няма да е нужно да замлъкваш песен

Млъквай песен. Но все пак навсякъде навярно
след като човекът бъде пак възстановен от радарите
в стиховете няма да настъпи автоматизация
няма кой робот да грабне с клещите ти пламналия слитък
мината ти о поете ще убива пак миньорите
Ние ще сме най-последните занаятчии и когато
гвоздеят остане спомен от предисторическото време
Ние ще се нараняваме в кибернетичната епоха
и ще страдаме от силикоза в дробовете
всяка дума ще заплащаме с кръвта си както и сега
Ние ще сме факла от смола сред електричната централа
нерешимата задача сред сметачните машини
мъката-свидетел на сияние отвътре
извор на ужасен вик
най-последното предизвикателство на хората срещу самите тях
Кой ще гледа на поезията тъй
че да види синьо „Ем“ във гънката на своя лакът ах
Еквай песен от един певец на друг ах еквай
еквай песен както пламъкът от клон на клон
както и гърмът от кула върху кула
с белега на мъченичество на корабокрушение
песен що на любовта прилича еквай
свръхестествено ридание тревожен звън преди пожарите

Еквай песен

Луи Арагон, „Речи“

 

Анри Матис, „Моето семейство“ 

МАТИС ГОВОРИ

Аз всичките прически разрошвам и зората

изгрява с цветовете които аз й дам

Въздишка в мойта стая издува в платната

и в бъдния ми поглед е блянът траен знам

Разголеното цвете напомня за робини

със красота начало на трепета свещен

Мечтая гледам чакам и небесата сини

като свалена рокля са проснати пред мен

Разкривам и без думи движенията гладки

разкривам как е минал ветрецът спрял отвъд

разкривам миг световен без никакви загадки

разкривам слънчев блясък над мислената гръд

Разкривам чер рисунък в прозорци осветени

разкривам и сезони и птици и цветя

разкривам как се радват растения зелени

разкривам тишината на къщи в самота

Разкривам плътни сенки прозрачности безкрайни

разкривам как жените докосват с чара свой

разкривам от предмети съзвездия незнайни

разкривам всички връзки между неща безброй

Разкривам аромата на форми променливи

разкривам как запява хартиеният лист

разкривам от какво са листата тъй летливи

и клоните защо са ръце във порив чист

Възвръщам лъч на правда и в светлината даже

изправен след злините на този страшен век

надеждата рисувам Анри Матис да каже

на бъдното какво го желае днес човек

Луи Арагон