Задачите на революцията – Ленин

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917

Ленин провъзгласява съветската власт

ЗАДАЧИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Русия е дребнобуржоазна страна. Огромното мнозинство на населението принадлежи към дребнобуржоазната класа. Нейните колебания между буржоазията и пролетариата са неизбежни. Само след нейното присъединяване към пролетариата победата на делото на революцията, на делото на мира, на свободата, на получаването земя от трудещите се ще бъде обезпечена лесно, мирно, бързо и спокойно.

Развитието на нашата революция ни показва тези колебания на практика. Няма да си правим илюзии, относно партиите на есерите и меншевиките, а ще стоим твърдо на своя класов пролетарски път. Нищетата на бедните селяни, ужасите на войната, ужасите на глада – всичко това все по-нагледно. и по-нагледно показва на масите правилността на пролетарския път, необходимостта да поддържат пролетарската революция.

„Мирните“ дребнобуржоазни надежди, възлагани на „коалицията“ с буржоазията, на съглашателството с нея, на възможността „спокойно“ да дочакат „скорошното“ Учредително събрание и пр. – всичко това ходът на революцията разбива безпощадно, жестоко, неумолимо. Корниловщината беше последният жесток урок, урок от голям мащаб, допълващ хиляди и хиляди дребни уроци, уроци, състоящи се в измамата на работниците и селяните от. капиталистите и помешчиците по градове и села, уроци, състоящи се в измамата на войниците от офицерите и т. н. и т. н. 

Недоволството, възмущението и озлоблението сред армията, сред селяните и работниците расте. Обещаващата всичко и нищо неизпълняваща „коалиция“ на есерите и меншевиките с буржоазията нервира масите, открива им очите, тласка ги към въстание.

Расте лявата опозиция сред есерите (Спиридонова и др.) и сред меншевиките (Мартов и др.) – достигайки вече до 40% от „Съвета“ и „конгреса“ на тези. партии. а долу, сред пролетариата и селяните, особено бедните, мнозинството есери и меншевики са „леви“.

Корниловщината учи. Корниловщината ни научи на много.

Не може да се знае ще съумеят ли сега Съветите да отидат по-далеч от водачите на есерите и меншевиките, като гарантират с това мирното развитие на революцията, или те пак ще тъпчат на място, като правят с това пролетарското въстание неизбежно.

Това не може да се знае.

Нашата. задача е да помогнем да се направи всичко възможно, за осигуряване „последния“ шанс за мирно развитие на революцията, да помогнем за това с излагането на нашата програма, с разясняването на нейния общонароден характер, безусловното ѝ съответствие с интересите и исканията на огромното болшинство от населението.

Следващите по-долу редове са именно опит да се изложи тази програма.

Да отидем с нея повече в „низините“, сред масите, служащите, работниците, сред селяните, не само сред своите, но и особено сред есеровските, безпартийните, сред простата маса. Нека се постараем да ги издигнем към самостоятелно разсъждаване, към вземане на свои решения, към пращане на свои делегации в съвещанието, в Съветите, до правителството, тогава нашата работа няма да пропадне какъвто и да бъде изходът на съвещанието. Тогава тя ще бъде полезна и за съвещанието, и за изборите в Учредителното събрание, и изобщо за всяка политическа дейност.

Животът учи, че болшевишката програма и тактика са правилни. От 20 април до корниловщината – колко малко е проживяно, колко много е преживяно.

Опитът на масите, опитът на угнетените класи им даде за това време страшно много, а водачите на есерите и меншевиките съвсем се откъснаха от масите. Това ще се покаже най-пълно именно върху конкретната програма, доколкото ще се удаде да се доведе нейното обсъждане до масите.

ГИБЕЛНОСТТА НА СЪГЛАШАТЕЛСТВОТО С КАПИТАЛИСТИТЕ

1. Да се оставят на власт представителите на буржоазията, макар и в малък брой, да се оставят такива явни корниловци, като генералите Алексеев, Клембовски, Багратион, Габарин и пр., или такива, който са доказали своето пълно безсилие пред буржоазията и своята способност да действуват по бонапартистки, като Керенски – това значи да се отворят широко вратите, от една страна, на глада и неминуемата стопанска катастрофа, която капиталистите съзнателно ускоряват и изострят, а, от друга страна, на военната катастрофа, защото армията презира главната квартира и не може с ентусиазъм да участвува в империалистическата война. Освен това, корниловските генерали и офицери, оставайки на власт, несъмнено ще открият умишлено фронта на немците, както направиха това с Галиция и Рига. Това може да се предотврати само с образуването на ново правителство на нови начала, изложени по-долу. След всичко преживяно от 20 април насам да се продължава каквото и да било съглашателство с буржоазията, би било от страна на есерите и меншевиките не само грешка, а пряка измяна на народа и революцията.

 

Въоръжени работници и войници в Петроград. 1917 г.

ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА СЪВЕТИТЕ

2. Цялата власт на държавата трябва да премине всецяло. в ръцете на представителите на Съветите на работническите, войнишки и селски депутати въз основа на определена програма и при пълна отговорност на властта пред Съветите. Трябва незабавно да се произведат нови избори за Съветите, както за да се отчете целият народен опит от последните особено богати със съдържание седмици на революцията, така и за премахването на крещящите несправедливости (непропорционалност, неравенство в изборите и др.), които са останали тук-таме непоправени.

Цялата власт в отделните места, където няма още демократически изборни учреждения, и в армията трябва да премине изцяло в ръцете на местните съвети и върху избраните от тях комисари и други учреждения, но само изборни.

Безусловно и навсякъде, при пълната поддръжка на държавата, трябва да бъде осъществено въоръжаването на работниците и революционерите, т. е. доказалите на дело своята способност да смажат корниловците войски.

МИР НА НАРОДИТЕ

3. Съветското правителство трябва незабавно да предложи на всички воюващи народи (т. с. едновременно и на техните правителства, и на работническите и селски маси) да сключат веднага общ мир при демократични условия, а така също незабавно да сключат примирие (поне за три месеца).

Главното условие за демократичен мир е отказът от анексии (заграбвания) – не в оня неправилен смисъл, че всички държави си възвръщат загубеното от тях, а в единствено правилния смисъл, че всяка народност, без никакво изключение, и в Европа, и в колониите, получава свобода и възможност да реши сама образува ли тя отделна държава или влиза в състава на някоя друга държава.

Предлагайки условията на мира, Съветското правителство трябва незабавно само да пристъпи на дело към тяхното изпълнение, т. е. да публикува и анулира тайните договори, с които ние сме свързани досега, които са сключени от царя и обещават на руските капиталисти ограбването на Турция, Австрия и пр. След това ние сме длъжни да удовлетворим веднага условията на украинците и финландците, да им гарантираме, както и на всички инородци в Русия, пълна свобода, включително и свободата на отделяне, да приложим същото и към цяла Армения, да се задължим да опразним нея и заетите от нас турски земи и пр. 

Такива условия на мира не ще бъдат посрещнати доброжелателно от капиталистите, но у всички народи те ще срещнат такова огромно съчувствие и ще предизвикат такъв голям всемирноисторически изблик на ентусиазъм и всеобщо възмущение от протакането на грабителската война, че най-вероятно е да получим веднага примирие и съгласие за започване на преговори за мир. Защото работническата революция против войната расте неудържимо навсякъде и не фразите за мир (с които отдавна всички империалистически правителства, включително и нашето правителство на Керенски, лъжат работниците и селяните), а само скъсването с капигалистите и предлагането на мир са способни да я тикнат напред.

Ако се осъществи най-малко вероятното, т. е. ако нито една воюваща държава не приеме даже примирието, тогава войната ще стане за нас действително натрапена, действително справедлива и отбранителна война. Самото на това от пролетариата и бедните селяни ще направи Русия много пъти по-силна и във военно отношение, особено след пълното скъсване с ограбващите народа капиталисти, да не говорим вече за това, че тогава от наша страна войната ще бъде не на думи, а на дело война в съюз с потиснатите класи от всички страни, воина в съюз с потиснатите народи от целия свят.

По-специално, трябва да предпазим народа от онова твърдение на капиталистите, на което се поддават понякога най-наплашените и еснафите и което се състои в това, че уж английските и други капиталисти са способни, в случай на скъсване на сегашния грабителски съюз с тях, да нанесат сериозна вреда на руската революция. Това твърдение е съвършено лъжливо, защото „финансовата подкрепа от страна на съюзниците“, обогатявайки банкерите, „поддържа“ руските работници и селяни само така, както въжето поддържа обесения. В Русия има достатъчно зърнени храни, каменни въглища, петрол, желязо и за правилното разпределение на тия продукти е необходимо само избавянето на народа от ограбващите го помешчици и капиталисти. Що се касае до възможността от военна опасност за руския народ от сегашните съюзници, то предположението, че французите и италианците са способни да обединят своите войски с германските и да ги пратят против предложилата справедлив мир Русия, е явно глупаво предположение; а Англия, Америка, Япония, даже ако те биха обявили война на Русия (което за тях е извънредно трудно както поради крайната непопулярност сред масите на една такава война, така и поради материалните противоположности на интересите между капиталистите в тези страни за подялбата на Азия и особено за ограбването на Китай), не биха могли да причинят на Русия и една стотна част от оная вреда и от ония бедствия, които причинява войната с Германия, Австрия и Турция.

ЗЕМЯТА - НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ

4. Съветското правителство трябва незабавно да отмени без откуп частната собственост над помешчическите земи и да предаде тези земи в разпореждане на селските комитети до разрешаването на въпроса от Учредителното събрание. В разпореждането на същите селски комитети трябва да бъде предаден и инвентарът на помешчиците, за да бъде предоставян безусловно и на първо място за безплатно използуване от бедните селяни.

Тези мероприятия, за които отдавна вече настоява огромното мнозинство на селяните и в резолюциите на своите конгреси, и в стотици поръчения от селата (както това се вижда между другото и от резюмето на 242 поръчения в „Известията на Съвета на селските депутати“), са безусловно и неотложно необходими. Никакви отлагания, от които така страдаха селяните през време на „коалиционното“ правителство, повече са недопустими.

Всяко правителство, което би бавило тези мероприятия, трябва да бъде обявено за противонародно правителство заслужаващо да бъде съборено от въстанието на работниците и селяните. И наопаки, само осъществилото тези мероприятия правителство ще бъде всенародно правителство.

БОРБАТА С ГЛАДА И РАЗРУХАТА

5. Съветското правителство трябва да въведе незабавно работнически контрол в общодържавен мащаб над производството и потреблението. Без това, както вече показа опитът от 6 май всички обещания за реформи и опити за такива си остават безсилни и гладът, заедно с нечуваната катастрофа, заплашва все повече цялата страна от седмица на седмица.

Необходимо е незабавното национализиране на банките и на застрахователното дело, както и на най-важните клонове на. индустрията (петролна, каменовъглена, металургическа, захарна и пр.), заедно с безусловното премахване на търговската тайна и установяване на постоянен контрол. от страна на работниците и селяните над нищожното малцинство капиталисти, трупащи печалби от държавните доставки и избягващи от контрол и от справедливо данъчно облагане на печалбите и имотите им.

Тези мероприятия, без да отнемат нито стотинка собственост както от средните селяни, така и от казаците и дребните занаятчии, са безусловно справедливи за равномерното понасяне тежестите на войната и са неотложни за борбата с глада. Само като се обуздае мародерството на капиталистите и се прекрати умишленото спиране на производството от тях, ще може да се постигне увеличаване на производителността на труда, въвеждането на всеобщата трудова повинност, правилната размяна на зърнените храни с индустриалните продукти, връщане в държавната хазна на много милиарди банкноти, скривани от богаташите.

Без такива мерки е невъзможно и премахването собствеността на помешчическите земи без откуп, защото помешчическите земи са в по-голямата си част заложени в банките и интересите на помешчиците и капиталистите са преплетени неразривно едни с други.

Последната резолюция на Икономическия отдел на Всеруския централен изпълнителен комитет на Съветите на работническите и войнишки депутати („Рабочая газета“, брой 152) признава не само „пагубността“ на правителствените мероприятия (като повишаване на хлебните цени за обогатяване на помешчиците и кулаците), не само „факта на пълното бездействие на създадените при правителството централни органи за регулиране стопанския живот“, но даже „нарушението на законите“ от това правителство. Това признание на управляващите партии на есерите и меншевиките за лишен път показва всичката престъпност на политиката на съглашателство с буржоазията.

Пред Смолни. Ноември 1917 г.

БОРБАТА С КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА НА ПОМЕШЧИЦИТЕ И КАПИТАЛИСТИТЕ

6. Корциловското и Калединско въстание бе подкрепено от цялата класа на помешчиците и капиталистите, начело с партията на кадетите („на народната свобода“). Това с вече напълно доказано от фактите, изнесени в „Известията“ на ЦИК.

Но нищо не е направено нито за пълното смазване на тази контрареволюция, нито даже за нейното разследване и не може да бъде направено нищо сериозно без властта да премине в ръцете на Съветите. Никаква комисия, която не обладава държавна власт, не е в състояние да извърши пълно разследване, да арестува виновните и т. н. Само Съветското правителство може и трябва да извърши това. Само то може да гарантира Русия от неизбежно повтаряне на „корниловските“ опити, като арестува генералите-корниловци и главатарите на буржоазната контрареволюция (Гучков, Милюков, Рябушински, Маклаков и Сие), като разтури контрареволюционните съюзи (на Държавната дума, съюзите на офицерите и др. т.), поставяйки техните членове под надзора на местните съвети, и като разформирова контрареволюционните части.

Само то може да създаде комисия за пълно и публично разследване делото на корниловци, както и на всички други, макар и възбудени от буржоазията дела, и само на такава комисия, от своя страна, партията на болшевиките би призовала работниците напълно да ѝ се подчиняват и да ѝ съдействуват.

Само Съветското правителство би могло да се бори с успех срещу такава крещяща несправедливост, като заграбването от капиталистите, с помощта на ограбените от народа милиони, на най-крупните печатници и повечето от вестниците. Необходимо е да се спрат буржоазните контрареволюционни вестници („Речь“, „Русское слово“ и др. т.), да се конфискуват техните печатници, да се обявят за държавен монопол частните обявления във вестниците, да се прехвърлят те в правителствения вестник, издаван от Съветите и говорещ на селяните истината. Само така може и трябва да се изтръгне от ръцете на буржоазията могъщото оръжие на безнаказаната лъжа и клевета, на измамването на народа, заблуждаването на селяните и подготовката на контрареволюцията.

МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

7. Пред руската демокрация, пред Съветите, пред партиите на есерите и меншевиките се открива. сега извънредно рядко срещащата се в историята на революциите възможност да осигурят свикването на Учредителното събрание в определения срок, без нови отлагания, възможността да се предпази страната от военна и стопанска катастрофа, възможността да се осигури мирното развитие на революцията.

Ако Съветите вземат сега всецяло и изключително в свои ръце държавната власт за провеждане на изложената по-горе програма, то на Съветите е осигурена не само подкрепата на девет десети от населението на Русия, на работническата класа и на огромното мнозинство на селяните. На Съветите е осигурен и най-големият революционен ентусиазъм на армията и мнозинството от народа, оня ентусиазъм, без който победата над глада и над войната е невъзможна.

За никаква съпротива срещу Съветите сега не би могло да става и дума, ако нямаше колебания от тяхна страна. Нито една класа не ще посмее да вдигне въстание против Съветите, и помешчиците с капиталистите, поучени от опита на корниловщината, ще отстъпят мирно властта пред ултимативното искане на Съветите. За да се преодолее съпротивата на капиталистите срещу програмата на Съветите, достатъчни ще бъдат надзорът над експлоататорите от страна на работниците и селяните и такива мерки за наказване на неподчиняващите се, като конфискация на целия имот заедно с непродължителен арест.

Вземайки цялата власт, Съветите биха могли още сега – и вероятно това е техният последен шанс – да осигурят мирното развитие на революцията, мирното избиране от народа на своите депутати, мирната борба на партиите вътре в Съветите, проверяване на практика програмите на разните партии, мирното преминаване на властта от ръцете на една партия в ръцете на друга.

Ако тази възможност бъде пропусната, целият ход на развитието на революцията, като се почне от движението на 20 април и се свърши с корниловщината, сочи за неизбежността на най-острата гражданска война между буржоазията и пролетариата. Неминуемата катастрофа ще приближи тази война. Тя ще трябва да се завърши, според всичките достъпни за човешкия ум данни и съображения, с пълната победа на работническата класа, с поддържането ѝ от бедните селяни, за осъществяване на изложената програма, но тя може да се окаже доста тежка, кръвопролитна, струваща живота на десетки хиляди помешчици, капиталисти и съчувствуващите им офицери. Пролетариатът не ще се спре пред никакви жертви за спасяването на революцията, което е невъзможно вън от изложената програма. Но пролетариатът всячески би поддържал Съветите, ако те биха използували последния си шанс за мирното развитие на революцията.

Напечатано във вестник „Рабочий путь“,
бр. 20 и 21 от 9 и 10 октомври (26 и 27 септември) 1917 г.