Забравената победа 1944-1945 – Успехите и героизма на българските воини край Драва и Балатон, салюти в Москва

УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В РАЗГРОМА НА ФАШИЗМА. 

Успехите и героизма на българските воини край Драва и Балатон – салюти в Москва

С подписаното в Москва на 28 октомври 1944 г. примирие между България от една страна, и СССР, САЩ и Англия от друга, Отечеството ни излиза от международната изолация като съюзник на фашистка Германия. На страната ни е разрешено да участва във войната до окончателния разгром на фашизма в Европа. За успеха на операциите през първия период на войната, решаваща роля изиграва високата оценка, която дава съветското военно командване в хода на бойните действия на Българските войски. От съобщенията на Съветското информационно бюро, светът научава за победите на българските войни в Ниш, Прокупле, Страцин, Куманово, Скопие и т.н. Английската и американска преса също отразяват успехите на българската войска. На 10 декември 1944 г. "Ню Йорк Таймс" пише: „В продължение само на три месеца, Българската армия пожъна решителни успехи, като завладя значително количество военни материали и извади от строя над 35 хиляди вражески войници". Много югославски партийни и държавни ръководители изтъкват победите на нашата армия. В много комюникета, радио „Свободна Югославия отразява съвместните бойни действия и победи на българските и югославските войски. В боевете през първия период на войната, Българската армия нанася загуби на противника, Възлизащи на 35 хиляди души ранени, убити и пленени, 3200 превозни средства, 32 танка, 76 влекачи, 35 локомотива, 2450 ж.п. вагона, 20 самолета, 277 оръдия, 100 минохвъргачки, над 1000 картечници, над 1000 коня, милиони патрони и снаряди, както и огромни количества военно имущество. Българската армия понася значителни загуби, възлизащи над 16745 убити и осезателни щети на оръжие, боеприпаси и т.н. В хода на бойните действия БА започва бързо да усвоява и прилага най-съвременните в момента способи и методи на воюване. Това завоевание се дължи на съветниците от Съветската армия, които пренасят конкретно богатия опит на своята армия. През първия период на Отечествената война в резултат на съвместните действия и победи на БА, 17-та въздушна армия на 3-ти украински фронт и частите на ЮНОВ, биват освободени Южна Сърбия, Македония, Косово, Метохия и косвено е подпомогнато освобождението на Гърция и Албания. С успешните си действия, тя спечелва за нашата Родина – България любовта и уважението на освободеното от нея население на Балканския полуостров.

От 8 до 11 март 1945 г., българските и съветските войски успешно отразяват атаките на противника да си възвърне унгарското село Дравасоболч, като подготвят условията за разгрома им северно от река Драва. Командирът на 133-ти корпус ген. Артюшенко, който наблюдава на 12-ти март настъплението на 16-та пехотна дружина от БА, изказва своето възхищение: „Аз воювам четири години, но рядко съм виждал такава стремителна и дружна атака. Вашите бойци действуват като добре школувани войници по време на обучение".

Съобщение в съветската преса за героизма на 1-ва Българска армия при Драва.

На 15 март боят в с Дравасоболч, който продължава три дни и три нощи без прекъсване, става особено ожесточен. Българските и съветските войни рамо до рамо водят борба на живот и смърт, за всяка къща, за всяка стая. Селото, което съветските и българските воини с право наричат „малкият Сталинград" и е възел на германската отбрана, пада. В дневника на убит хитлеристки поручик е записано: "Ние сме останали само 150 души... Няма нито една здрава къща. Половината село гори. Боят при Сталинград едва ли е бил по-жесток...".

 

На 16 март 1945 година след мощна артилерийска и авиационна подготовка започва виенската настъпателна операция. Българската армия заема най-южния фланг на 3-ти Украински фронт.

На 19 март разгроменият противник е отхвърлен зад река Драва и е възстановена целостта на отбраната в полосата на 4-ти корпус. Много са проявите на масов и личен героизъм по време на Дравската епопея. В боевете при Драва, кандидат-подофицерът Панчо Стоянов получава 7 ордена „За храброст", между които и съветския „Красная звезда". Единадесет пъти той преминава река Драва, изпълнявайки разузнавателни задачи. При проникването в тила на противника, той залавя 7 пленника, между които и един полковник. Картечарят Никола Янев, носител на три ордена „За храброст", при едно проникване в тила на германците, на южния бряг на река Драва спасява обкръжената от противника разузнавателна група. В неравен бой с многочисления противник при с. Дравасоболч, около 35 души от 4-та рота на 24 пехотен полк, заедно с помощник-командира на ротата поручик Манол Бургуджиев попадат в обкръжение. Под прикритието на тъмнината, поручик Бургуджиев успява да изведе групата в блатиста местност, където бойците прекарват в тила на противника 30 часа. Когато хитлеристите атакуват селото, групата излиза от своето прикритие и открива огън откъм тила на настъпващите германски колони, сред които настъпва паника. Българските воини са окрилени от спечелената победа и по-нататък вече нищо не може да спре техния победен устрем при последователното настъпление към река Мур и на 31 март до укрепената линия „Маргит".

Успехите и героизмът на българските воини на 29 и30 март намират място в заповедта на Върховния главнокомандващ Йосиф Висарионович Сталин. В нея се казва: „Войските на фронта, съвместно с войските на Първа българска армия, пробиват силната отбрана на противника, южно от езерото Балатон и предвижвайки се на 30 км на запад, овладяват градовете Надбайом, Бечене, Нарятад – силни опорни пунктове в немската отбрана, прикриващи нефтения район на Надканижа". На 30 март Москва за пръв път салютира в чест на победата на Българската армия с 20 артилерийски залпа от 224 оръдия.

 

Съобщение на Совинфорбюро за героизма на Българската армия край Балатон.

Противникът се опитва да окаже упорита съпротива на укрепената линия „Маргит", но на 1 април българските войски пробиват отбраната му и достигат канала Принципалис и река Мур. Българският принос в последния етап на войната, е най-силния аргумент на България за сключване на възможно най- изгоден за страната мир, за запазване на териториалната цялост и за осигуряване на мирното й развитие. Така американският журналист Р. Маркъм, представител на в-к „Крисчан Сайанс Монитър", пише: „Никога преди това Българска армия не е воювала толкова далеч от дома си... Естествено българите се надяват, че тази тяхна заслуга ще бъде взета под внимание при разискванията за мир".

Успешните бойни действия на Българските войници, укрепват международния авторитет на България и създават условия за разширяване на политическите връзки и подобряване отношенията с не малко държави. Ликвидира се политическата изолираност на страната и тя фактически става съвоюваща държава със СССР, Великобритания, САЩ, Франция и другите обединени народи. Приключването на войната създава условия за насочване на народа към мирен и съзидателен труд за преодоляване на стопанската разруха и ликвидиране последиците от войната. Вторият период на Отечествената война е преломен момент в по-нататъшното развитие на Българската армия. Бързото й израстване и усвояване на съветските методи за планиране, организиране и водене на боя и операцията имат своите предпоставки. За разлика от първия период, през втория тя не е била в оперативно подчинение на 3-ти украински фронт, а е част от състава му. Това води до по-пълно и по-задълбочено усвояване на богатия опит на Съветската армия, придобити в годините на Великата Отечествена война. Повишават се уменията и знанията на командирите и щабовете, което им помага да се отърсят от остарелите оперативно-тактически схващания, останали в БА още от навечерието на Втората световна война. Отечествената война завършва така, както повелява Отечеството. Участвайки в разгрома на фашизма в Европа, Българската армия изпълни своя дълг към балканските народи и към народите на Австрия и Унгария. Те не ще забравят никога, че тяхното освобождаване наред с кръвта на воините на Съветската армия и ЮНОВ, е пролята и българска кръв. В нея БА дава повече от 30 хиляди жертви. Те остават по скалистите върхове и чукари на Сърбия и Македония, по безбрежната унгарска степ и австрийската земя.

Георги Найденов, „История без тайни“

Българските парашутисти се завръщат в София, 1945 година.