Из тактика на партизанската борба в България – Славчо Трънски


Откъси от книгата „Из тактика на партизанската борба в България“.


***

Овладяването на свободна територия е прелюдията към въстанието. След като народът е спечелен, армията деморализирана, а партизанските сили значително пораснали и правителството е в криза, значи въстанието е назряло. Това се чувствува по демонстрациите и стачките. А в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание започнаха стачки и демонстрации по цялата страна. Миньорите и железничарите се вдигнаха на стачка, народът от градове и села излезе на демонстрации. Никой вече не можеше да спре този поток от хора, никой не бе в състояние да укроти гнева на хилядните маси, събирал се години наред в душите им. Нито прехвърлените през границата английски и американски шпиони, нито демагогското правителство на Муравиев — последната отрепка на буржоазията.
Ентусиазмът растеше не с дни и часове, а с минути и секунди. Всички чакаха Съветската армия, тази армия, която разгроми най-мощната буржоазна армия в света, тази армия, която донесе свободата на много страни и народи, пъшкащи под фашистко иго, тази армия, която донесе свобода и на българския народ. С нея се сля народоосвободителната въстаническа армия на българския народ за да тръгнат заедно нататък към Берлин и да помогнат за освобождението на Югославия, Гърция, Албания, Унгария и Австрия.


Изводи от партизанската борба


За да се направят правилни изводи за парти­занската борба, трява да се познава добре обстановката, при която тя бе организирана и водена. А тази смела и самоотвержена борба нарежда българския народ на едно от първите места в разгрома на фашизма.
Когато се говори за обстановката в България, справед­ливо е да се изтъкне, че тя бе много сложна и много труд- на. Армията, полицията и цялата администрация си оста­наха непокътнати, а присъствието на немски войници в страната укрепваше още повече положението на фаши­стите. Като се прибави към това и спекулацията на бур­жоазията, че вековните национални интереси на България били осъществени благодарение „мъдрата“ политика на царя и правителството, може да се видят докрай трудно­стите, които трябваше да преодолява комунистическата партия и цялото партизанско движение.
Тези трудности се отразяваха преди всичко върху създаването на партизанското движение, върху неговите първи стъпки, а по-късно и върху неговата масовизация.
Партията прояви изключителен талант, умение и дал­новидност. Тя творчески приложи ленинската стратегия и тактика, като събра и организира за борба под знамето на ОФ антифашистки сили. Макар преследвана на всяка крачка, тя издържа и на бесилките, и на разстрелите и доведе борбата до победния край.
Правилната стратегия и тактика, която приложи БКП, се изразяваше и проявяваше в правилното определяне на политическата линия, верните оценки на събитията, свое­временното реагиране на обстановката, мобилизиращите лозунги, около които се обединяваха работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. 
Правилно бяха определени и целите на борбата. Ло-; зунгът за ликвидиране на капитализма и фшизма и уста­новяване на народнодемократична власт допадна на огром-: ното мнозинство от населението на България.
Реални и изпълними бяха и задачите, които партията поставяше. Ако тя бе издигнала лозунга въоръженото въстание да се извърши през 1941, 1942 или 1943 г., той Щеше да е нереален. Нямаше да бъде реален през тези години и лозунгът за масовизиране на партизанското дви­жение. Такива лозунги тя издигна по-късно, когато об­становката бе най-благоприятна. Партията умело из­ползува ефекта от събитията на Източния фронт. В зави­симост от тяхното развитие тя задържаше или форсираше разгръщането на партизанската борба. А за въстание из­бира най-подходящия момент, когато съветското прави­телство обяви война на България, когато народните маси не желаеха да живеят по старому, а буржоазията беше без­силна да управлява по новому.
През всичкото време Съветската армия бе вдъхновение и опора на нашата борба, а за успеха на Деветосептемврий- ското въстание тя бе решаващата сила.
Партията постепенно усложняваше задачите. От малки саботажи и акции тя отиваше към големи саботажи и крупни акции; от отбрана преминаваше в настъпление; от блокиране на махали към завземане на големи селища.
Партията приложи умела тактика и спрямо армията. Колко плодоносна е била нейната нелегална дейност го­вори фактът, че тя успя да разложи армията и я накара да вдигне оръжието срещу монархията, в защита на сво­бодата на народа. С това партията даде чудесен пример как се превзема крепост отвътре, как най-мощното оръдие на диктатурата на буржоазията се насочва против нея.
Българската комунистическа партия прояви умение и по отношение на ръководството на партизанското дви­жение. Макар да ставаха провали и от строя да излизаха най-значителен брой от подготвените революционери, на мястото на загиналите заставаха други и работата про­дължаваше, без да се получават сътресения.
А това, че партията развя знамето на Отечествения фронт, знамето на всички антифашисти, бе едно мъдро решение, един стратегически успех. Вън от Отечествения фронт никой не можеше да обедини силите на народа. Отечественият фронт е, който фактически изолира реак­ционната буржоазия.
Българската комунистическа партия умело използува и благоприятното влияние на партизанското движение в Югославия и Гърция. Еднаквите цели в борбата на трите народа водеше до единомислие, а оттук и до единодей­ствие. Такова единомсилие и единодействие съществуваше в цялата партия, в Главния щаб, в цялото партизанско движение и то беше най-големият залог за успеха, за победата.
Партията имаше едно зряло, изпитано ръководство. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Антон Иванов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева. Христо Михай­лов, Георги Дамянов бяха хора с голям революционен опит.
Буржоазията прави много опити да измами ЦК. Както с назначаването на Багрянов, така и с назначава­нето на Муравиев за министър-председател се правеха ходове да се изолира Съветският съюз от Балканите и да се докарат англо-американците. Но партията прояви далновидност. Тя не повярва на лъжите, а, напротив, предприе действия за тяхното разобличаване и за пълна изолация на реакцията.
Партизанското движение имаше добро зряло военно ръководство. В него бяха подбрани най-опитните профе­сионалисти революционери, като Емил Марков, Христо Михайлов, Цвятко Радойнов, а след тяхната гибел — Владо Тричков и други.
Партизанската борба се разгърна на широк фронт. Тя имаше много особености. Дори всеки район, всяка зо­на си имаше своите особености. Партията и тук подхож­даше творчески, като намираше най-подходящите форми и начини за работа.
Разбира се, тази борба на българския народ струва твърде скъпо. За близо 20 години, като се почне от 1923 до 1944 г., повече от един милион жени и мъже минаха през полицейските участъци, заподозрени в антифашистка дей­ност. През периода 1941 —1944 г. — най-тежкият период за партията и народа — загинаха 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, бяха изгорени 2139 къщи, а през аре­стите минаха 64 345 души. От тях около 10 000 бяха осъ­дени на затвор, а 31 150 бяха пратени в концлагери. За участие в борбата бяха интернирани над 15 000 души.
Фашистите не пощадиха и жените, и децата. Повече от 650 жени и 1000 малолетни бяха в затворите и концла­герите.
Тези данни говорят не само за жестокостите на бур­жоазията, която беше на власт, те говорят преди всичко за мащабите и активността на антифашистката борба.


Славчо Трънски





Популярни публикации от този блог

Забравената победа 1944-1945 – Съветско-българското бойно братство

Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев

Въпроси на работник, който чете – Бертолт Брехт