Гео Милев за Алесандър Блок

Гео Милев за Александър Блок Известието за смъртта на Александър Блок не разтревожи мнозина у нас. Защото малцина са у нас ония, които простират своето чувство по-далеч от онова, що виждат около себе си; малцина са у нас ония, които чувстват като свое съкровището, родено из една човешка душа, възпламтяла някъде далеч в света; малцина са у нас ония, които влюбват душата си в съкровищата на общата човешка душа. Защото най-сетне: малцина са у нас ония, за които могат да съществуват съкровища на душата; и защото малцина са ония, които знаят името Блок. А Блок беше една голяма човешка душа – понеже беше една голяма душа за Русия. Блок е една от големите еманации на руската душа – последно зърно в наниза от големи руски души: Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов, Чехов, Блок. През устата на тия – все по-силно и по-пълно – Русия, руският народ, каза себе си. Разкри себе си. Запали себе си. Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнози...