Хосе Клементе Ороско

“Моята единствена тема е човечеството, моят единствен стремеж е максимум на чувствата, мои средства са реалното и целенасочено изобразяване на хората в техните взаимоотношения.“
 
Портрет на Ороско от Давид Секейрос.

Хосе Клементе Ороско (23.XI.1883-07.IX.1949) е един от тримата велики мексикански майстори на стенописи. Той пресъздава с новаторски патос и правдивост историята на Америка, както и борбите за свобода и равенство водени от народа.
 
Спящо семейство. Хосе Клементе Ороско.
 
Похода на сапатистите. Хосе Клементе Ороско. 1931 г.

Обоз. Хосе Клементе Ороско. 1929 г.
 
Сапата. Хосе Клементе Ороско. 1930 г.
 
Мексикански войници. Хосе Кременте Ороско. 1928 г.

„Ние започнахме да осъзнаваме, че притежаваме индивидуалност, цена която не е по-ниска от всяка друга. Да, ние се нуждаехме от уроците на древните и чуждестранни майстори, но и сами можехме да творим така и даже по-добре от тях. Именно тогава нашите живописци си дадоха ясна представа за страната, в която живееха. На всички картини предшестващи бъдещия разцвет се изобразяваха мексикански пейзажи и форми, родни за нас цветове: първи стъпки към освобождаване от чуждестранната тирания, все още неуверени, но подкрепени със задълбочена подготовка и строга дисциплина. Защо вечно да стоим на колене пред Кант и Юго? Слава на учителите! Но ние сме способни да дадем на света свои Кант и Юго. Или двете раси от които ние сме произлезли, не започват своя род от титаните? “
 
Пикиращ бомбардировач и танк. Хосе Клементе Ороско. 1940 г.
 
Боговете на съвременния свят. Хосе Клементе Ороско. 1932-34 г.
 
Катарзис (Пречистване). Хосе Клементе Ороско. 

Автопортрет. Хосе Клементе Ороско. 1937 г.

Кратък филм с произведения от Хосе Клементе Ороско.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още