Съвременния свят и България

Вече близо 2 години светът се намира в едно много специфично състояние, което не се дължи толкова на медицински причини, а е обусловено от чисто икономически и политически мотиви. Кризата обхванала целия свят, която промени до неузнаваемост ежедневието на милиони хора по света, не е продиктувана от загрижеността за здравето на хората, а от факта, че капитализмът и неговият най-висш стадии империализмът се намират в едно вече наистина безизходно положение.

Корените на тази криза не са само в последните 3-4 години, нито в последните 10, 15 или 30 години от развитието на света такъв какъвто го познаваме днес. Причините за тази криза са заложени в същността на капитализма като система. Империализмът като система постоянно се нуждае от нови и нови ресурси, нови и нови пазари, които да експлоатира. Ето защо периодите на сравнителна стабилност на капитализма, са следвани от кризи, които обхващат целия свят, включително и нео-колониалните страни, в които кризата е перманентното състояние на държавата.

Същинският „двигател“ на тази криза е САЩ. Не заради друго, а защото доктрината възприета от САЩ още след края на Втората Световна Война гласи следното: „Американската система може да оцелее в Америка, само ако тя се превърне в една световна система“. Тези думи на тогавашния американски президент Хари Труман, са основополагащи за водената от САЩ през последните близо 80 години политика на нео-колониализъм. Именно фактът, че световният хегемон САЩ през последните години вижда реална заплаха за своите позиции в световен мащаб, в лицето на „новият полюс“ Китай – Русия, го подтиква все повече да търси едно сравнително по-трайно решение на кризата на империалистическата система.

По този начин САЩ се стремят да си възвърнат положението на хегемон, така както бяха от края на 1980-те години до към 2009-2010 година, когато в света отново се появи още един полюс Китай, Русия и техните съюзници.

На световно ниво, империалистическите блокове по оста – Запад – Изток се конкурират за влияние във всяка една страна по света. Някои коментират, че се намираме в условията на „нова студена война“. Това твърдение до голяма степен е вярно, защото империалистите вече няма как да разширяват своите зони на влияние(това важи в по-голяма степен за САЩ и ЕС). Ето защо те пристъпват към прилагане на механизми за все по-голяма и все по-засилена и концентрирана експлоатация на териториите намиращи се под техен контрол. Това в най-голяма степен важи за Западния лагер на империалистите(САЩ и ЕС, Англия, Австралия, Канада) и донякъде за Китай и Русия.

Тази все по-интензивна експлоатация на свой ред довежда до нарастване на противоречията, както между империалистите и техните лакеи, в лицето на управляващите „елити“ на зависимите от тях страни, така и между империалистите, „елитите“ от една страна и народите от друга. Докато при конфликта между първите две, той е провокиран от това, кой колко по-голямо парче от „баницата“ да вземе, то за народите този конфликт е буквално за оцеляване, тъй като все по-трудно издържат на ожесточената експлоатация. Пряк израз на недоволството на народите от това положение са масовите протести залели улиците, както на развитите капиталистически страни, така и на зависимите държави. Колкото и формалният повод за тези протести да са ограниченията наложени по време на пандемията и свързаните с това отнемане на демократични права и свободи, реалната причина за тези протести е именно все по-безмилостната експлоатация, бедността и нищетата, както и огромните неравенства, които продължават да нарастват.

Различните фракции в управляващите „елити“ също се конкурират по между си, което неминуемо води до изостряне на противоречията им. Не случайно именно през последните 2 години наблюдаваме чести опити за преврати, противоборства, кланови войни, заговори, скандали и т.н. Те стават пряк израз на борбите за власт между различните клики в олигархията в почти всяка една страна по света.

Това обаче неминуемо води и до „влошаване на отношенията“ с техните господари, което от своя страна кара последните да търсят алтернативи на вече поизхабените свои слуги и да създават техни алтернативи, там където такива липсват. Новините за част от събитията, в дневния ред на страната през последното десетилетие, са проявление на конфликтите вътре в българската олигархия, на които всички ние ставаме свидетели. До голяма степен причините за тези конфликти остават скрити за всички ни, и можем само да изказваме предположения за това, какво реално се случва „зад кулисите“.

Всички афери, скандали, „апартамент гейт“, „кум гейт“, специализираните операции, „разкрития“, аудио и видео записи, снимки, признания в парламента, в които фигурират имената на различни олигарси и политици натрупали своите богатства ограбвайки труда на народа и служейки вярно на интересите на империалистическите си господари, които наблюдавахме в последните години, бяха прякото и повърхностно отражение на противоборствата вътре в олигархията.

По всичко личи обаче, че противоречията между различните фракции в българската олигархия, са достигнали такива мащаби, че очевидно са застрашили и то доста сериозно интересите на империалистическите господари на родния ни „елит“. Картината на тези конфликти се допълва и от изпълнението или по-точно неизпълнението на някои „стратегически“ задачи поставени от империалистите на доскорошните управляващи и стоящите зад тях фракции на олигархията.

Някой може би ще попита какви бяха тези задачи? Отговорът на този въпрос, се крие в две основни точки, белязали дневния ред на нашата страна и региона в последните години, а именно:

Интеграцията на страните от западните Балкани в ЕС и НАТО. Или казано с други думи, страните от останалата част на нашият регион трябва да бъдат интегрирани напълно в системата на империализма. Ще се спрем на тази точка по-подробно малко по-долу.
Преминаването на газопровода Балкански поток и доставките на природен газ от Русия през Турция. Строителството на този газопровод очевидно нарушава интересите на Американските империалисти в нашата страна и региона. Това събитие може да бъде посочено като една от причините за разрива в отношенията между „началниците“ и бившите управляващи от ГЕРБ, тъй като доставките на каквото и да било от Русия към сферата на влияние на САЩ е „червена линия“, и „смъртен грях“, който Вашингтон едва ли би пренебрегнал. Не трябва да се забравя напрежението между Германия и САЩ за строителството на Северен поток 2, като се стигна до заплахи за налагане на санкции. САЩ все още се опитват всячески да предотвратят началото на доставките на природен газ чрез този проект, който сериозно накърнява техните интереси. А да си позволи нео-колониална държава като България, да предприеме строителството и реализацията на подобен проект на своя територия, и това да остане ненаказано от САЩ е нещо невъзможно. Гео-политическият комфорт, който бившите управляващи от ГЕРБ си купуваха(буквално), чрез поръчките за доставката на ново оборудване за армията, дори на доста завишени цени в повечето случаи, очевидно не бяха достатъчни за да продължат да властват в страната.

Тук трябва да обърнем специално внимание на ролята, която беше дадена от империалистите от САЩ и ЕС на България в региона на Балканския полуостров. Почти веднага след разрушаването на СССР и социалистическия блок, империалистите започнаха да атакуват всички региони по света, които до тогава бяха извън техния контрол. В някои от тези региони те прибегнаха до употребата на военна сила и различни силови методи за постигането на целите си. Един от тези региони бе Балканският полуостров и по-точно страните от разрушената федерация Югославия. Национализмът, който не беше преодолян, а само временно прикрит от ревизионисткото управление във федерацията, беше умело използван от империалистите(най-вече Германия и САЩ). Подкрепяйки различните националистически формирования в региона те доведоха народите на Югославия до едно катастрофално положение. Разпокъсани и слаби страни раздирани от противоречия, това представляват почти всички страни от региона. След края на войните в Югославия империалистите разгърнаха своята програма за поетапното интегриране на тези държави в своя система на нео-колониални отношения. Макар и сравнително малки по територия и като население, тези страни представляват един от малкото региони по света, които все още не са интегрална част от НАТО и ЕС. Ето защо в периода след 2014 година, на България беше възложена задачата да подпомогне активно, процеса тези страни да бъдат интегрирани в системата на империализма.

Защо именно България? Като изключим Албания и Косово, чието население има съвсем различен етнически и религиозен състав, останалите държави в нашия регион: Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора са държави с преобладаващо население от славяни и православни християни, т.е точно, каквато е и България. Културните, историческите, етнически и религиозни връзки между тези страни според империализма правят България най-добрият инструмент за придвижването на процеса на тяхната интеграция в империалистическата система. И нещо много важно за разлика от Хърватия и Словения, които бяха част от Югославия, България беше неутрална(или поне формално) по време на кръвопролитните войни и конфликти през 1990-те и началото на 2000-те години. Ето защо тази важна роля в стратегическия план на империалистите беше дадена именно на България.

Първата крачка от този план бе урегулирането на отношенията между България и Македония. За целта обаче беше необходимо да бъде извършена смяна на режима в Скопие, което се случи чрез своеобразна цветна революция. След преходен период, на власт дойде СДСМ който управлява и до сега. На 31 май 2017 година, когато встъпва в длъжност новото правителство, новоизбраният тогава за премиер на Македония(РСМ) – Зоран Заев, заявява че приориет на новата власт е членството на страната в НАТО и ЕС, цел която предишните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ не успяха да постигнат. Това е недвусмислено доказателство за това, защо бе извършена тази смяна на управляващия режим в югозападната ни съседка. Няколко месеца по-късно е направена и първата крачка към отварянето на пътя за ЕС и НАТО, а именно подписване на „договор за добросъседство“ между България и Македония. Това бе един преломен момент за целия регион. Близо една година по-късно е подписано и споразумение с Гърция, относно промяната на името от Република Македония на Република Северна Македония, така дългогодишният спор между двете страни беше разрешен.

Важно е всички тези събития да бъдат припомнени отново, защото именно те са едни от най-важните моменти, довели до смяната на властта в България, която ако се замислим всъщност много прилича на процеса случил се няколко години по-рано в Македония.

Юсуф Челиков

Към втора част: Големият рестарт на България.