Големият рестарт на България

 

Към първа част: Съвременния свят и България

Големият рестарт на България

Началото на големият рестарт

Всичко започна с някакво подобие на „цветна революция“, в което както винаги движеща сила бяха, не кой да е, а именно представителите на градската десница. Да, без съмнение в протестите участваха и обикновени хора необвързани с никоя от буржоазните партии, излезли по улиците и площадите, само за да изразят своето недоволство против управляващите. Това беше видимо особено в началото на протестите през лятото на 2020 година. Но в последствие всички видяхме, как протестите бяха „завладени“ от НПО-активистите на градската десница. Но и преди тяхната намеса, а и за целия период на протестите нямаше ясни искания и цели, а се чуваха най-вече дежурните клишета за „оставка“, „корумпирани управници“ „съдебна реформа“, „демокрация“, „човешки права“ и т.н. Но за разлика от периода 2013 – 2014, този път градската десница беше забравила онзи свой яростен анти-комунизъм, който тя използваше години наред при театралните си изяви по жълтите павета на София. Това беше ясна индикация, че този път тя не търси конфронтация с другите фракции на олигархията, с които само година по-късно вече щяха да бъдат коалиционни „партньори“.

Вдигнатият юмрук на „най-ангажирания контакт“ на посолството от емблематичната софийска улица, сякаш ознаменува началото на края на управлението на ГЕРБ.

Макар и да направиха последен опит да си „напазаруват“ гео-политически комфорт, те успяха единствено да договорят контролирано „предаване на властта“, което се случи през 2021 година, с изборите и преходните правителства. България буквално преживя един своеобразен преход от нещо като едноличен режим, към „откритост и демокрация“, само че този път всичко беше в по-различен контекст.

Рестартът на държавността

Тази емблематична фраза използвана от етническата партия – корпорация с почетен председател агент Сава, която е един от стожерите на интересите на империалистите у нас, най-добре обрисува продължаващият вече близо една година процес, който започна с назначаването на служебното правителство. Процес, който както вече написах е доста сходен на този, който преживя Македония само няколко години по-рано.

Няма нужда да се спираме на всеки един от участниците в служебното правителство, но това което може да се каже е, че почти всички, са свързани по един или друг начин, с буржоазните партии и НПО-та финансирани от Европейските и Американските империалисти, което е показателно за това, кой всъщност стои зад процеса за смяна на режима и чии интереси защитават „новите управляващи“.

След няколко кръга на избори, нещо безпрецедентно в най-новата, а ако не и в цялата история на България, най-после империалистите успяха да съставят една политическа конструкция, който най-добре отговаря на новите концепции за развитието на системата на империализма, и отговаря на нуждите на великите сили и задачите, които те са поставили на страната ни. По този начин поне за сега изглежда, че надпреварата между бившите управляващи и фракциите на олигархията, които стоят зад тях, и настоящата четворна коалиция и държавният глава, за това кой най-добре ще защитава интересите на „началниците“ в Брюксел и Вашингтон, беше решена в полза на последните.

Партийната принадлежност на хората участващи в това правителство, идеологията която те следват, не играе съществена роля в определянето на практическите действия и политиките провеждани от него. Тук единственото определящо нещо са интересите на империалистите. Така както това беше валидно за тези които заемаха техните постове преди идването на „новите“, и както ще се случва и за напред без значение, коя буржоазна партия ще управлява страната.

Задачите на новата четворна коалиция, най-общо могат да бъдат обобщени в няколко точки:

• Продължаване на процеса на интеграция на страните от Балканите в системата на нео-колониални отношения, и в частност отваряне пътя към тяхното членство в ЕС и НАТО. Въпреки на пръв поглед разнопосочните сигнали на правителството и президентската институция, това е една игра само за пред домашната публика. Между двете институции няма разногласие по отношение на спазването на договореностите с „евро-атлантическите партньори“. За всеки случай САЩ все пак заплашиха със санкции, за да подсигурят изпълнението на плана им за присъединяване на Македония и останалите съседни държави от региона в своята сфера на влияние.
• Структурна реформа на държавния апарат, чрез конституционни реформи, които целят преформатиране на част от държавните институции, отстраняване на пречките създавани от предишните управляващи чрез използването на различни похвати. По този начин „партньорите“ неминуемо ще се стремят да не позволят за в бъдеще вътрешните конфликти на олигархията да поставят под заплаха техните интереси в нашата страна.
• Увеличаване до максимална степен на сътрудничеството във военна сфера, като към това ще се прибави и подсилване на структурите за вътрешна сигурност и продължаването на процеса на тяхното ремоделиране според необходимостите на империалистите. Както е видно от потока на новини, все повече у нас ще се засилва броят на разположените чужди войски, които ще използват страната повече като логистичен център, от колкото като арена на директен военен сблъсък. Първото е много по-изгодно за тях от колкото, страната да стане бойно поле. Не трябва да се забравя, че България участва в т.нар. Инициатива Три Морета, особен радетел на която е и държавният глава.
• Разширяване на вътрешния пазар и пълното му овладяване от чуждестранните монополи. Обявените доста амбициозни планове за изграждането на мостове, скоростни пътища, тунели, довършване на започнатите и началото на строителството на нови магистрали, освен че ще бъдат използвани за цивилни и военни цели, те са и средства за разширяването на вътрешния пазар. По-добрата свързаност между отделните региони на страната, ще позволи на повече чуждестранни компании представени, естествено като „инвеститори“, да се разположат по-добре, а и да намалят разходите си за транспорт и логистика. Освен това по този начин ще им бъдат предоставени възможности да експлоатират още повече суровинната база и демографския потенциал на България. Целта страната ни да бъде превърната в „рай“ за „чуждестранните инвеститори“ и в „ад“ за трудещите се. Да именно в рай за едни и ад за други, нито повече нито по-малко.
• Прилагане на „зелената сделка“ в нашата страна. Едва ли за някого е тайна, че предстои закриване на голяма част от мощностите в енергетиката, това освен че ще остави десетки хиляди без работа, но и ще засили още повече зависимостта от империалистическите монополи, които и сега диктуват цените на енергийните ресурси в страната. Силно вероятно е, това да доведе до значително социално напрежение и опити за оказване на съпротива от страна на работещите в този важен сектор за икономиката на страната.
• Продължаване на засилването на културната хегемония на империализма в нашата страна. Така наречената „джендър идеология“, което не е нищо друго освен културен империализъм, макар и някои „леви“ да не я оценяват като такава, ще продължи да бъде насаждана в нашата страна. Продукт на нео-либерализма тя има за цел по много умел начин да постигне следното: - откъсване на лявото движение от неговата същност, а именно класовата борба, насаждане на дегенерацията сред народните маси, под формата на изкривяване на реалните проблеми и вкарването в дневния ред все повече на „сексуалността“ и „половата ориентация“, като „най-важната тема“ стояща пред съвременния човек. Към това ще се прибавят и разните брътвежи на нео-либералните НПО-та за „еко“, „зелен“ начин на живот, които в крайна сметка изопачават проблема с климатичните промени, стоварвайки цялата вина, върху обикновения човек, прикривайки истината, че алчността на капиталистите довежда света ни до унищожение.

„Какво да се прави?“

Пред лявото движение в България, до колкото то съществува днес, има няколко насъщни задачи, които то много спешно трябва да започне да изпълнява, а именно:

• Засилване на пропагандата на идеите на марксизма сред народните маси, чрез използване на всички сили и средства за това. Трябва да се положат още доста усилия за разпространяване, както на марксистката литература, така и на представянето на гледната точка на марксистите по актуалните теми и събития в страната.
• Идеологическа борба както против анти-комунистическите митове за периода на социалистическото управление у нас, така и против проявите на отклоняване на марксизма от неговата същност на идеология пътеводител за масите в класовата борба. Елемент на тази борба трябва да бъде и преодоляването на влиянието на различни дребно-буржоазни консервативни, националистически, популистки течения, които през последните години под влиянието на разочарованието на масите от социалдемокрацията и насаждания либерализъм, както в нашата страна така и в световен мащаб стават все по-популярни.
• Подготовка на кадри чрез работа по създаването на марксистки кръжоци или идейно-дискусионни клубове в регионите на страната. Всеки кръжок, всеки клуб е стъпка напред за това, народните маси да се отърсят от влиянието на буржоазната идеология. Също така те могат да бъдат използвани като средища за организация на съпротивата сред работниците против произвола на капиталистите.
• Засилване на интернационалните връзки между марксистите в България и в останалите страни най-вече от нашия регион, а също така осъществяване на редовни контакти с марксисти от останалите части на Европа и света.

Това като цяло са едни от най-важните стъпки, към засилване на влиянието на лявото движение в нашата страна, в обществения живот и сред народните маси. Очаквани един период на тежки социално-икономически промени, които ще засегнат живота на всички ни. За да не бъдем просто пасивни наблюдатели на всичко случващо се трябва да се търсят начини за това, лявото движение постепенно да излезе от сегашното си положение.

Юсуф Челиков