Александър Геров – три стихотворения
 |
| худ. Георг Грос |
Хора
От нищо не изпитвам такова отвращение,
както от вас, приятели хора,
с вашите скъпи деца и любими семейства -
вие, които изпълвате банки, учреждения и кантори.
Когато ви гледам ухилени или навъсени,
с очила, с вратовръзки,
неразделно свързани с модата,
виждам в очите ви зъби, капани и въдици,
виждам в душата ви вашето сляпо нищожество.
И ме е срам от небето, тъй необятно,
от свободните птици, които летят в висините,
от росата, която сутрин блести по тревата,
и от моето куче, което ме гледа усмихнато.
Де да бягам, за да запазя душата си?
Гонят ме вашите погледи, вашите мисли,
вашата подла култура и цивилизация -
вие, свръхчовеци и свръххищници.
Искам да срещна откровени човешки очи.
Искам да видя копнеж и дълбоко разбиране.
Искам да стисна груби, но честни ръце,
та поне себе си да не презирам.
Алексанвър Геров 1940 г.
 |
| худ. Георг Грос |
Мир
А ако бъде мир и цялата земя,
потресена от кървите, най-после си отдъхне,
тогава ние, младите, ще бъдем най-щастливи,
защото с наште сили иззидахме прекрасно бъдеще.
Животът ще намери своя верен път!…
Ще се стопят в гърдите ни безсмислените ужаси
и нашите усмивки пак ще разцъфтят,
и ще се радваме, и ще се веселим до лудост.
А някой ден ние ще разгърнем картите.
Замислени, със пръст по тях ще сочим
местата, дето някога стърчаха страшни граници
и кървави реки клокочеха.
Около нас ще грее действителността.
Тържествено ще бъде по земята,
свободно, без жестокости и нищета -
и аз ще имам милиони братя.
Александър Геров 1940 г.
30 сребърника
Отидох при един познат и го помолих:
- Помогни ми да постъпя на работа в някоя
фабрика,
да работя по четири часа на ден
и да получавам по 100 лв. на месец.
Тези пари ще ми стигнат да живея,
а да работя ще ми бъде много приятно.
Моя познат ми отговори:
- Ще наредя на социални грижи да ти дават
по 75 лв. на месец,
а ти си пиши своите стихове.
Ако това не ти харесва,
ще наредя на Съюза на писателите
да ти дават по 100 лв.,
а ти си пиши своите разкази.
Ако и това не ти харесва,
ще наредя на Комитета за изкуство
да ти дават по 150 лв. на месец,
а ти си пиши своите драми.
Погледнаха моя познат в очите
между веждите
точно в зениците и му казах:
- Защо искаш да вземеш душата ми за 30
сребърника?
Александър Геров 1958 г.
