Александър Геров – три стихотворения


худ. Георг Грос

Хора


От нищо не изпитвам такова отвращение,
както от вас, приятели хора,
с вашите скъпи деца и любими семейства -
вие, които изпълвате банки, учреждения и кантори.

Когато ви гледам ухилени или навъсени,
с очила, с вратовръзки,
неразделно свързани с модата,
виждам в очите ви зъби, капани и въдици,
виждам в душата ви вашето сляпо нищожество.

И ме е срам от небето, тъй необятно,
от свободните птици, които летят в висините,
от росата, която сутрин блести по тревата,
и от моето куче, което ме гледа усмихнато.

Де да бягам, за да запазя душата си?
Гонят ме вашите погледи, вашите мисли,
вашата подла култура и цивилизация -
вие, свръхчовеци и свръххищници.

Искам да срещна откровени човешки очи.
Искам да видя копнеж и дълбоко разбиране.
Искам да стисна груби, но честни ръце,
та поне себе си да не презирам.

Алексанвър Геров 1940 г.

худ. Георг Грос

Мир


А ако бъде мир и цялата земя,
потресена от кървите, най-после си отдъхне,
тогава ние, младите, ще бъдем най-щастливи,
защото с наште сили иззидахме прекрасно бъдеще.

Животът ще намери своя верен път!…
Ще се стопят в гърдите ни безсмислените ужаси
и нашите усмивки пак ще разцъфтят,
и ще се радваме, и ще се веселим до лудост.

А някой ден ние ще разгърнем картите.
Замислени, със пръст по тях ще сочим
местата, дето някога стърчаха страшни граници
и кървави реки клокочеха.

Около нас ще грее действителността.
Тържествено ще бъде по земята,
свободно, без жестокости и нищета -
и аз ще имам милиони братя.

Александър Геров 1940 г.

30 сребърника


Отидох при един познат и го помолих:
- Помогни ми да постъпя на работа в някоя
фабрика,
да работя по четири часа на ден
и да получавам по 100 лв. на месец.
Тези пари ще ми стигнат да живея,
а да работя ще ми бъде много приятно.

Моя познат ми отговори:
- Ще наредя на социални грижи да ти дават
по 75 лв. на месец,
а ти си пиши своите стихове.

Ако това не ти харесва,
ще наредя на Съюза на писателите
да ти дават по 100 лв.,
а ти си пиши своите разкази.

Ако и това не ти харесва,
ще наредя на Комитета за изкуство
да ти дават по 150 лв. на месец,
а ти си пиши своите драми.

Погледнаха моя познат в очите
между веждите
точно в зениците и му казах:
- Защо искаш да вземеш душата ми за 30
сребърника?

Александър Геров 1958 г.






Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още