Ангел Чортов - Най-славният акт в историята на България




Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека мисълта за днешния позор
висне като облак в наший кръгозор.
Нека ни наричат не народ, а мърша,
четка, със която нужниците бършат.
Нека да сме бедни, нека да сме слаби.
Нека който мине мами и ни граби.
Нека сме продажни, да сме гъзолизци.
И че кой не искал, не ни е обрал!
И че затова сме днес на тоя хал!
Нека!
Но ний знаем, че в нашто недавно,
има нещо смело, има нещо славно,
що на клеветите строшава зъбът.
Неговото име е НАРОДЕН СЪД!


Народния съд аз считам за най-славния акт в историята на България!
Представяте ли си – съд, който е издал действителни присъди над банкери и е национализирал имуществото им! Невероятно, нечувано, невъзможно!
Съд, който е произнесъл действителни присъди над министри и премиери, присъединили страната ни към военни пактове, обявявали са войни и са вкарали страната в национална катастрофа!
Съд, който е осъдил депутати за това, че са гласували антинародни закони! Нечувано!
Съд, осъдил на смърт фактически убийци и садисти и поръчителите на убийства!
Съд, осъдил ефективно висши магистрати и прокурори!

Невероятно, нечувано, невъзможно! Но го е имало!

Да, днес това е невъзможно.
Народът го иска, и всички партии предизборно обещават търсене на сметка и съд над грабителите на България, над виновниците за нейното разграбване и разруха. Но като дойдат на власт – и млъкват. Или само говорят. Поощряват престъпниците, защото и те самите са били крадци и престъпници или се превръщат в такива. И всичко прехвърлят на гърба на народа!

Ех, де и сега да имаше народен съд!
Хора за съдене – бол. Като същите, които и тогавашният народен съд е съдил.
Като се започне с банкерите. Тях трябва да ги извият и изстискат така, че да изцедят от джобовете им всичко, което са награбили. Да конфискуват имуществото им.
После същата процедура да се приложи с министрите, с депутатите, с магистратите ….
И ако не стигне, едва тогава да се посяга и на народа.
А не обратното.

Ангел Чортов



Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Песни за една страна – Испанска хроника