Сънувах Левски – Дончо Нанов Дончев
 |
| Художник Мирослав Моновски. |
Верую
Стига ми да имам на света
един оставил
и олтар и расо Дякон.
Един метох
да имам нейде или одая,
където във съдбовен час
да зная, че ме чакат,
над кръст и над кама
във вярност да се закълна.
За род и за земя
курбан да стана на бесило,
когато на България
потрябвам за огниво.
Осемнадесети юли
Твоят ден рожден
празнуваме, Българийо!
Днес Левски е роден!
Но стигнаха ли дните,
и годините, и вековете
да те променим,
тъй както Дяконът ни завеща,
когато ти
Народе-е-е-е,
власт в ръцете си ни давал?
Нека всеки българин
пред себе си реши.
Преди минути,
във часа на празника,
военният оркестър
пред бюста бронзов
химна български,
от Апостола нечут,
тържествено изсвири.
А ний, малцината поклонници
(по-малко от оркестъра на брой),
стояхме прави
и в мълчание за кой ли път
величието негово осмисляхме...
Сънувах Левски
Чиста и свята,
моя Републико!
Ти, която не знаеш
губиш ли или печелиш
от моите загуби и победи.
Дай ми сила,
Майко моя,
да скъсам вървите
на навущата,
когато прескачам
плета на предателството!
Дай ми сила
да мога сам
примката
да си надена,
когато дойде
моето бесило!
Оставям ти
само надеждата,
че ще знаеш някога
къде ми е гробът...
Дончо Нанов Дончев,
Менделеева таблица, Пловдив 2015 г.
