Веселин Ханчев
Балада за човека
Самичък в студената бяла горадве нощи човекът се влече.
И каза гората: – Нима не разбра?
Ранен си. Отиваш си вече.
Умираш. Далеч е отрядът сега.
Ни стряха, ни лек, ни пътека.
Но глух бе човека, съборен в снега.
Пълзеше, пълзеше човека.
И каза гората: – Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.
Виж – бързият гълъб е паднал дори,
до тебе с крила укротени.
Къде ще отидеш с такива нозе,
крилете щом в мен са сковани.
И спря се човекът. И гълъбът взе,
и скри го до своите рани.
И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека.
Удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека.
Как да се направи портрет на птица
Жак ПреверПревод Веселин Ханчев
Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате…
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете най-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.
Пръстен
За твойто тихо идване, коетовсе още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз
Парижкият дъжд, възпят от една шарманка
Забравеният Иванко
В ученическите години, когато учехме за Васил Друмев, знаехме, че значителната му творба е „Иванко”. Народът из провинцията се запознаваше с Друмев чрез убиеца на Асена. Най-любимата пиеса на народните провинциални театри беше „Иванко”.
„Иванко” беше Друмев и Друмев беше „Иванко”.
Ако попитате и сега някой ученик кой е Друмев, той веднага ще ви отговори:
- Авторът на „Иванко”!
Но това като че ли не се е харесало на комитета по отпразнуването 100-годишнината от раждането на митрополит Климент. И той решил да чествува автора на „Иванко”… без „Иванко”, Миналата седмица върху сцената на Народния театър се състоя тържествено утро. Речи за Друмев, прослава на Друмев, рецитации от Друмев. Мъдри изречения, дълбоки заключения, ръкопляскания.
Но на сцената липсваше някой.
Нямаше го Иванко!
Иванко беше забравен. Васил Друмев беше без Иванко.
Четоха се откъслеци от „Нещастната фамилия”, от „Ученик и благодетели”. Чете се „Прославата” на Ст. Чилингиров.
Но вместо поне една сцена, един диалог из „Иванко” Васил-Друмевото творчество бе представено… с финала от Пипковата опера „Янините девет братя”…
Ако тържеството бе станало някъде в някое квартално читалище, бихме отминали това.
Но когато то се подготвя от професори и видни писатели и се изнася на сцената на Народния театър?…
Не вярваме това да е по грешка.
 |
| Ноември 1963 година, тържествено честване 50 години от основаването на Съюза на българските писатели; на снимката, от ляво на дясно: поетите Петър Караангов, Веселин Ханчев, Камен Калчев и крайният в дясно – Йордан Радичков. |
Добрият ученик
Той беше добър ученик.Най-добрият в класа.
Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.
Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.
— Кои са царете от Второто българско царство?
— Къде се намират Азорските острови?
— Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?
Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:
— Излез на дъската.
Ела.
Говори.
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно.
Беше в час по мъчение.
От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
— Кои са ония,
с които си ходил на сбирка?
— Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
— Какво си получил?
— Кому си го дал?
Беше в час по безстрашие.
Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.
Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.
Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.
Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.
Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен
в час по безсмъртие.
Посвещение
За да останеш, за да си потребен,за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Произведения на Веселин Ханчев в "Литературен свят"
Произведения на Веселин Ханчев в "Моята библиотека"
Веселин Симеонов Ханчев, български поет, преводач и публицист, е роден на 04.04.1919 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Печата от 1934 г. Сътрудничи на в. “Час”, “Литературен глас”, а след 09.09. 1944 г. на всички литературни периодични издания. Участва в Отечествената война (1944-1945). Литературен уредник във в. „Литературен глас” (1938-1943), началник отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург на Народната опера (1949-1951) и на Сатиричния театър в София. Редактор (1958) в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България в Полша (1963-1964) и Франция (1965-1966). Член на СБП. Автор на книгите „Испания на кръст” (1937); „Избрани стихове” (1948); „Знаме на дружбата. Стихотворения за пионери” (1952); „Луиджи” (поема, 1953); „Стихове в паласките” (1954, 1957, 1960); „Смешен пантеон” (1957); „Лирика” (1960); „Машината на времето” (1960); „Роза на ветровете” (1960): „Чудната врата. Стихове за деца.” (1960); „Лирика” (1961); „Стихотворения” (1962); „Пъстро ято. Стихове за юноши” (1963); „За да останеш” (1965); „Свирепият славей” (сатира, 1965); „Стихотворения” (1966); „Малки пиеси за големи сърца” (едноактна пиеса, 1967); „Избрани произведения” (1969); „Избрани творби” (1976, 1980, 1986); „Жив съм” (1987) и др. Превежда „Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, френски и руски поети. Негови стихове са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици. Умира на 04.11.1966 г. в София.
