 |
| Погребение в Орнан, Гюстав Курбе, 1850 г. |
В нашето общество, излято по калъпа на Наполион, си длъжен да приемеш без възражение посочения ти полк, военния устав и дисциплината. Подобно на войниците, и живописците си имат свой казарми и генералите им се наричат академици. Дезертьора Курбе иска да рисува по своему, да рисува това, което вижда, да рисува живи хора, а не мъртъвци. И ето че той стига неизбежно до затвора, до изгнанието, до невзрачен край далеч от родината.
 |
| Автопортрет, Гюстав Курбе, 1871-2 г. |
Изстрелите с пистолет срещу традицията, дори когато дръжката на пистолета е четка за живопис, смущават спокойствието или раболепието на мазачите на картини, на подмазвачите пред министри. Това гневи и независимите (художници), които - достойни пред хората - са малодушни пред лицето на теориите. Ако Дьолакроа беше жив, би ли спасил Курбе от разстрел, ако Курбе с шумния си смях би го закачил за изписания потон на Лувър, за фреските в "Сен Сюлпис" и за "Влизането на кръстоносците в ", задавайки му ироничния въпрос: "Значи, вие сте видял ... вашия Аполон и свети еди-кой си, и Исус Христос!?" Буржоата са по-безпощадни от войниците.
 |
| Трошачи на камък, Гюстав Курбе, 1849 г. |
Курбе не се стесняваше от удивлението или гнева на засенчените от неговия самороден талант или на пламналите от завист. Той не смяташе, че по тази причина може да бъде смятан за политик или за бунтар, но в този век на бури всеки, който се отделя от тълпата и прави крачка напред, е обречен на вечна опасност.
Прицел за едни, знаме за други.
 |
| Младите комунари в затвора, Гюстав Курбе, 1871 г. |
Курбе отказа ордена на Почетния легион и посрамените и вбесени орденоносци искат да го разпънат. От друга страна, народът затъква в девствената петелка на дрехата му късче панделка с цвят на работническа блуза и в деня на въстанието волю-неволю го опасва с революционния поясник. Той не е търсил тази слава, но поема отговорността.
 |
| Заспалата предачка, Гюстав Курбе, 1853 г. |
Човек на мира, хвърлен в борбата, той обмисля какъв удар да нанесе, без да си служи с оръжие. Споделя с другите опасността, но иска да внуши омраза към войната - войната, олицетворена в своя прославен ужас от императора, чийто бюст е там горе... Син на селянин, той е видял сълзите на новобранците в деня, когато изтеглят жребия, и се опитва да улучи главата на божеството, да изкорени с един удар дървото.
 |
| Пожарникарите се насочват към огъня. Гюстав Курбе, 1850-51 г. |
Ето как художникът става член на Комуната, как впръсква цинобър в кръвта, и сламената шапка се превръща в затворническо кепе. Просто защото е свободен, честен човек и защото следва пътя на страдащите и бедните.
 |
| Отсяване на зърното, Гюстав Курбе, 1854 г. |
Който е рисувал "Тъкачка", "Каменотрошачите", "Погребение в Орнан", трябва да бъде неизбежно - в деня на решаващия избор - на страната на труда, нищетата и паветата.
В края на краищата да не го съжаляваме! Животът му е бил по-красив от живота на хората, вдишващи от младени чак до смъртта миризмата на министерствата и плесента на заповедите. Той е преминал през големи течения, хвърлял се е в океана на тълпите, чувал е да бие сърцето на народа с пулса на оръдията и е завършил живота си сред природата, между дърветата, вдъхвайки уханията, опиянявали някога младените му, под небе, непомрачено от изпаренията на масови избивания, небе, което тази вечер, може би, пламнало в залеза, ще се простре над къщата на покойника като голямо червено знаме.
Жул Валес
