Едуин Маркам – Човекът с мотиката
 |
| Ескиз към „Човекът с мотиката“, Жан Франсоа Миле |
Човекът с мотиката
Превит под тежестта на вековете,
на своята мотика се подпира
и взира се в земята той - с лице,
което отразява пустотата
на всички времена, а на гърба -
понесъл бремето на целий свят.
Кой го направи глух и сляп за всеки
възторг и отчаяние? Безчувствен
към болката? Без сянка от надежда?
Безсмислен, оглупял и брат на вола?
Чия ръка набръчка туй чело?
Кой духна светлината в тоя мозък?
Това ли е творението Боже,
създадено, родено да владее
над суша и море? Да надлети
звездите и изтръгне нови сили
от небесата? Страстно да гори -
неутолимо - в жаждата за вечност?
Това ли е върховний блян на Бога,
пред който потъмняват вси слънца,
тоз, който начертава техний път?
От край до край там долу в ада няма
друг по-ужасен призрак, по-охулен
от сляпата световна алчност, нито
по-знаменателен зарад душата,
по-заплашителен за целий свят.
Каква огромна пропаст между него
и серафимите? Роб на труда -
що са за него Платон и Плеяди?
Що са за него песни и поети,
пръв утрен лъч и аромат на рози?
Страданието на вси векове
проглежда в тоя мрачен образ; в тоя
измъчен и приведен гръб личи
трагизма на времето; през тоя
страхотен лик човечеството цяло -
потъпкано, ограбено, презряно -
надава своя недоволен вик
към съдниците на света: протест
и паметно пророчество за всички.
О, господари,
владетели, управници в цял свят!
Туй дело ли вий давате на Бога,
това страхотно същество - без образ
и с разнебитена душа? Как нявга
пак ще възправите вий тая сянка,
ще я въздигнете в безсмъртие,
ще я възвърнете към светлина,
ще въдворите в музика и блян,
ще заличите вси незабравими
безчестия, позорните злини,
нанесените нелечими болки?
О, господари,
владетели, управници в цял свят!
Какво ще прави бъдещето с тоя
човек! Как трябва да се отговори
на неговия груб въпрос - в тоз час,
когато вихрите на бунт разтърсват
света? Какво ще стане с царства и царе -
с онез, които са направили
от него туй, което той е днес,
когато неговия глух терор
възправи се и въззове към бога
след толкоз векове мълчание?
Едуин Маркам
в превод от Гео Милев
 |
| „Човекът с мотиката“, Жан Франсоа Миле |
Едуин Маркам (Edwin Markham), американски поет, е роден на 23 април 1852 г. в Орегон Сити, Орегон като най-малко от десет деца. Родителите му се развеждат малко след раждането му. На четиригодишна възраст се премества в район, североизточно от Сан Франциско; там живее със сестра си и майка си. Работи в семейна ферма от дванайсетгодишен. Завършва литература в Калифорнийския колеж и получава диплома за учител през 1870 г. През 1872 г. завършва колежа в Сан Хосе, а през 1873 г. - Християнски колеж в Санта Роса. Преподава литература, заема пост в системата на образованието, директор на училище в Калифония от 1890 г. От 1900 г. живее в Рио де Жанейро, а после в Ню Йорк, където изнася много лекции пред работници. Пише от млад. През 1899 г. публикува стихотворението си „Човекът с мотиката”, вдъхновено от картината на френския художник Жан Франсоа Миле, която поетът е видял преди десет години и с часове е стоял пред нея. Успехът на стихотворението е огромен и то бързо се превежда на много езици. Поетът защитава потиснатите и онеправдани трудови хора от целия свят, противопоставя се на експлоатацията на човек от човека. В България „Човекът с мотиката” се появява за първи път през 1924 г. на страниците на списание „Пламък” в превод на Гео Милев (по-късно е превеждано и от Леда Милева). Издава книгите с поезия „Човекът с мотиката” (1899), „Линкълн и други стихове” (1901), „Обувките на щастието” (1914), „Вратите на рая” (1920), „Осемдесет песни на осемдесетгодишна възраст” (1932). Книги с проза: „Деца в робство” (1914), „Прекрасната Калифорния” (1914). От 1923 до 1931 г. е поет лауреат на Орегон. Умира на 7 март 1940 г.
По материали от „Литературен свят“
