Към руския народ - Людмил Стоянов
 |
| "Посрещане на руските освободители" Братската могила в Пловдив, Любомир Далчев |
КЪМ РУСКИЯ НАРОД
Както Балкана, навъсен хайдутин,
бди над земята ни в синия свод,
тъй за народа ни в страшни минути
мисли великият руски народ.
Помнят бащите ни Шипка и Плевен.
Руска кръв греела в полския мак.
„Идат!“ И кичели с росен и невен
млади девойки казак до казак.
Прости певци за Столетов и Гурко
песни по сборове пеят до днес.
Млади невести под шарена хурка
спомнят за руската слава и чест.
Робство и мрак като рицар пронизваш,
щедро вестиш свобода и живот:
твоята правда е живият извор
на всечовечност, о руски народ!
В мъжество, в доблест – кой би те надминал?
С теб по другарство – кой би се сравнил?
Паднал бих, в немощ до днеска бих гинал,
ако не бяхте познал и любил.
Няма по-мъдро от руското слово,
няма по-звучна от руската реч.
Всичко високо и нужно, и ново
идва от нея и литва далеч.
Бихме ли ние излезли повторно
яки и читави от пропастта?
Бихме ли с трепет днес, ясно, просторно,
пели за волност и чест песента,
ако не бяха заветните братя,
братята руси и руски чеда,
с чука и сърпа по знамената
и над чело – с петолъчна звезда?
Дойдоха те и ни всичко простиха,
и ни подадоха братски ръка –
руската ярост е шеметен вихър,
руската обич е буйна река.
Честност, другарство, справедливост, сърдечност –
те ще пребъдат в грядущия век.
Руската правда е правда човечна –
с нея израснах и станах човек.
Както Балкана, навъсен хайдутин,
бди над земята ни в синия свод,
тъй за народа ни в страшни минути
мисли великият руски народ.
Людмил Стоянов
 |
| "Посрещане на Съветската армия освободителка" Братската могила в Пловдив, Любомир Далчев |
Прочетете още: ЛАМАР – ЗА СВОБОДАТА
