Памет за Пеньо Пенев - Пеньо Пенев ще остане незабравим - Неофит Петков
На литературните ни сбирки по един път в седмицата идваха Пеньо Пенев и поетът Найден Вълчев. Беше ни приятно и с единия, и с другия. Пеньо беше с особен характер, имаше някакво буйство в него, беше неудържим. Който го е слушал на литературните рецитали, си спомня тези негови избухвания. За мене той не е догматичен, а съвременен, модерен поет, който за кратко време се утвърди именно с новаторския си поетичен стил. И с едно собствено виждане, самобитност и мъжество. Ето откъс от поемата му „Дни на проверка”:
Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, уж двойно с теб тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те оплетат...
Слушал съм го на литературните четения в Съюза на българските писатели и на различни тържества. Но от паметта ми няма да изчезне литературното четене в аулата на Висшия селскостопански институт, която побира около 300-400 слушатели. И тогава той направи силно впечатление. Виждам го днес: изправен, с опъната фигура, леко разкрачен, с поглед към студентските скамейки. За разлика от своите колеги поети той не държеше в ръцете си никакви книжки, а просто декламираше стиховете си. И получаваше бурни овации.
На знаменитото литературно четене в Съюза на българските писатели с мои приятели бяхме седнали близо до писателя Георги Караславов. След поетичното изригване на Пеньо, чухме как той подхвърли: „Този младеж няма да живее дълго!” Така и стана.
Литературните сбирки на нашия кръжок ги правехме след учебните занятия. Вечерта, когато свършвахме, когато уличните лампи светеха, ние тръгвахме с Пеньо по ул. „Граф Игнатиев” пеша или с трамвай. Говорехме си, не бързахме, правехме си майтапи, а Пеньо обичаше майтапите. Но тези майтапи той ни ги подхвърляше със сериозен вид. Веднъж, както си вървяхме по ”Графа”, той разпери ръце и извика „Стоп! Да дадем път на колата, за да не се наложи тук да ни издигнат паметник!”
Неслучайно първите му творби са свързани със социалистическото строителство и то не къде да е, а в новия Димитровград, където той е работел, и където... той остава и след смъртта си. Защото така е пожелал. Той беше един от тях, първите строители на града:
Строители млади
строят нова сграда,
мокри ги дъжд, слънце ги пърли.
Пеньо Пенев по-късно излетя напред и се нареди измежду най-изтъкнатите наши творци. Някои не го приемаха, но по-късно приеха неговата силна и модерна поезия. Каква сила излъчва стихотворението му „Негово величество човекът”:
Кой казва, че мойта Родина е бедна
на крепости, зали, разкошни дворци?
Кой казва, че тя е на място последно,
без владетел велик, без велики творци?
Не може да се каже, че Пеньо Пенев е бил срещу тогавашния режим, нито срещу строителството на Димитровград. Той има стихотворение „За комунизма”. Но той беше неудържим, стихиен, с интереси в различни посоки.
Смъртта му е констатирана в димитровградски хотел на 26 април 1959 година, след като изпива голяма доза таблетки веронал. Тогава е бил на 29 години. Един ден преди смъртта си той написва стихотворения, повечето от които публикувани по-късно. Ето откъс от стихотворението „26-ти април”:
Додея ми, любима, че с мен не си щастлива,
че смях и топла вяра не носи моят ден.
Обиден аз допивам чашата горчива
и може би наскоро ще се зазори без мен.
След смъртта му Пеньо Пенов е оценен високо от своите колеги и литературните критици. Поемата му „Дни на проверка” е вече класика. Класически са и стихосбирките му „Земята ще бъде родилка”, „Когато се наливаха основите”, „Ние от двадесетия век” и т.н.
Посмъртно е удостоен с Димитровска награда, по онова време твърде престижна награда. Днешните поколения, които четат Пеньо Пенев, се възхищават от него и неговата поезия. Това е гаранция, че той е значим за поколенията.
Неофит Петков
Предоставено от Борис Борисов
Неофит Петков е роден в село Ерден, област Монтана. Журналист, писател. Автор е на книги с разкази и очерци.
Паметна плоча в Елхово, където поета е бил войник. (снимката е предоставена от Живодар Душков) |