Поезията на Христо Кърпачев
 |
| Иван Варчев - Христо Кърпачев - 1987 г. |
Екскурзия на мисълта
Студът ми сковава
ръцете,
краката,
стените закриват
града и света.
Но пак ги прелита,
като птичка в нивята,
свободна и волна
сама мисълта…
Надничам над малкото
студено село,
сред черните урви
и сиви нивя
там, гдето реката
във сребърна лента
водите си пени
и лудо шуми.
Край нея дървари
по волове стари
ругаят и псуват
из калния път.
Зад нея къщурки
и сламени плевни
край улички криви,
покрити във кал
плетища от тръне
и курници стари,
окъпани в есенна,
сива печал.
Пред малка къщурка,
със плочи покрита,
излиза старица
със бели коси -
с тояжка в ръката
и в дрипи обвита -
над нея небето
излеко роси.
А старото куче
лежи на боклука
с настръхнал,
проскубан
от старост кожух.
И кучето даже
нещастно е тука.
Светът за глада му
и ням е, и глух.
Тук спомени стари
по ранни години
кат локви дъждовни
след буря цъфтят.
А моите мисли
по чуки,
долини -
подгонени птички
през есен - летят.
Горчиво детинство.
Горчиви са дните
на моите ранни
детински лета.
Със лудите крави
търчах по горите
от сутрин до вечер
и в дъжд,
и във пек…
Но дрънна верига
навън в коридора
и стъпки се чуха
край мойта врата.
Аз сепнах се бързо,
почувствах затвора
и върна се бързо
от път мисълта.
Сърцето ми е пълно с любов
Сърцето ми е пълно с любов
сърцето ми е любовна песен пее,
и в мъките от ужаса суров
едно сърце любовно ще я грее.
Ще мразим черния живот
ще любим утрешния ден
и на живота в бурния възход
ще крепне нашата любов.
Сърцето ми е пълно със любов,
сърцето ми любовна песен пее,
и в мъките от ужаса суров,
едно сърце любовно ще я грее.
Другари
Под нас реката с грохот разрушава
оковите на тежки ледове,
а слънцето през облак поздравява
напъпилите вече цветове.
Потънали в народната тревога,
на калната земя лежим
и на живота с логиката строга
размирни планове кроим.
В тях смело блика робската стихия,
тъй както долу мътната река.
И слънчев блясък пъпките им пият
и в пролетни цветя цъфтят.
Дерзай, другарю, нека сме бездомни,
безследно дните нека си текат,
с куршум жандари нека да ни дебнат,
бесилки черни нека ни коват!
Смъртта от дивите чакали
да срещнем с огнени сърца!
Че в нашта кръв ний слънце ще запалим
да грей свободно над света.
Септемврийци
Когато на Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.
Отново вървят септемврийци…
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: „Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!”
Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.
А тихия вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!
Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!
Чавдарци
Марш на ловешките партизани
Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Балканът хайдушките песни
отново размирно запя.
Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник.
Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога -
избитите жертви зоват!
Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял бе Чавдар.
Със ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим,
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.
Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник.
Христо Иванов Кърпачев, български поет и революционер, е роден на 24.07.1911 г. в село Надежда (дн. Кърпачево), Ловешко в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село и в с. Крушуна, после учи в гимназията в гр. Левски и педагогическото училище в Ловеч (1930), учителства в с. Церецел, Софийско. По указание на партията учи в Школата за запасни офицери в гр. Радомир (1932-1933). За комунистическа дейност е разжалван публично и осъден на 12 години затвор и глоба, лежи в затворите на Варна и Сливен (1933 - март 1940). След освобождаването си става агент на застрахователно дружество „Феникс” и е секретар на Ловешко-троянския партиен районен комитет. След провал през ноември 1941 г. минава в нелегалност. Издава нелегалния вестник „Истина” (1942-1943) и е инициатор за издаването на в. „Младеж”. В началото на 1943 г. става командир на партизански отряд „Чавдар” от 11 въстаническа освободителна зона. Предаден, загива на 32 г. в бой с полицията до Ловеч на 23.05.1943 г. Много от стиховете му са изгубени или унищожени от полицията. Най-известните му произведения са партизанските маршове „Септемврийци” и „Чавдарци”. Негови книги са издадени след 09.09.1944 г. - „Стихове и статии” (1945), „Избрани произведения” (1959) и др.
Още стихове:
Литературен свят
Стихове на Христо Кърпачев
