Мануел Кастелс за социалните движения, политическите партии, Сириза, Подемос, гнева и надеждата
Преведени откъси от участието на Мануел Кастелс, по повод на преработеното и допълнено издание на неговите Мрежи на гнева и надеждата. Участват също така Пабло Иглесиас генерален секретар на Подемос и Мануел Кампо Видал – журналист и телевизионен водещ. Превода е от 28 до 45 минута.
Изправени сме пред нова историческа форма на социални движения. Тогава когато са еднакви конкретните форми, от гледна точка на медийни мрежи, от гледна точка на колективно ръководство, по отношение на предложенията за скъсване със система, но не толкова в политически смисъл, колкото в културен и мисловен смисъл, когато това започне да се повтаря, отново и отново, в абсолютно различен контекст, независимо дали в криза или не, в диктатура или демокрация, в Латинска Америка или Китай, в Европа или някъде другаде... не всички страни имат тези движения. Но в тези, които ги има, те са такива.
Така ,че това трябва да ни накара да обмислим новите форми - мрежови движения( movimientos en red) и съответстващите им от тази гледна точка комуникативна, културна и организационна структура до доминацията и предимството на мрежите в нашето общество.
Това не означава че тези движения са създадени чрез интернет. Това е нещо глупаво, което никой никога не е написал. Но без интернет това щяха да бъдат други движения не точно тези. И работата е в това, че ако ги няма тези движения няма да има други. Това е което се случва по света.
Другият въпрос, който бих искал да разгледам, като цяло преди да премина към по-интересната част, която е нашият диалог тук вместо редуващи се речи е най-широка гледна точка върху два основни елемента, които се опитах да изследвам в продължение на много години.
Първо: социалните движения, в цялата история и не само в днешно време, а винаги, са източници на трансформация, на културите, на обществата, и на институциите. Ако няма социални движения не може да има трансформация. Не може да има трансформация. При това положение институциите трябва да бъдат променени отвън, извън институциите. Това е фундаменталният въпрос който уточнявам съгласно традиционното мислене, което твърди, че промените в институциите са абсолютно необходими за да се промени живота на хората. Но без горивото на социалните движения това не се случва. И тук аз съм съгласен с това, което беше казано преди, че историческият опит показва, че когато движението е блокирано, тогава това, което остава от движението са активистите произлезли от движението и когато те станат обвързани към институциите настъпва края на трансформацията. Не само движението достига до своя край. Трансформацията достига до край.
Движенията винаги имат край. Движенията винаги умират. Дали след репресии, подмяна, кооптиране или чрез интеграция. Важното е, как умират те? И как могат да бъдат възпроизведени отново. Ако тяхната смърт е плодоносна, ако нови форми за живот се родят чрез нови институции, нови културни форми то тогава те са изиграли своята роля за промяна. Ако не то просто е голям героичен колективен опит за промяна на живота, който е победен. И историята е пълна с поражения и победи. Но всеки път, когато има трансформиращи победи, те са винаги чрез социалните движения. Няма нито един случай, когато трансформацията да произлиза от институциите. Това е много сериозно нещо. Защото това означава, че ако нещата наистина трябва да се променят това не може да се очаква от политическите партии. Толкова е просто. Традиционните политически партии са вкоренени в институциите на държавата. Където тези политически партии вече не са вдъхновени от идеологически проекти, които са утопични, социални, основани на гражданските искания, те се насочват в превръщането си в държавен механизъм, който държавата възпроизвежда, а не те произвеждат.
И така след като подчертахме тези връзки тук, продължавам нататък с конкретни въпроси за партиите и движенията, които са комплексни и фундаментални. Защо? Защото трансформацията – и ние сме съгласни – не се създава само чрез ограничено политическо действие. Трансформация е културна, тя е умствена. Тя е в съзнанието на хората. Дълбоко в себе си, начина по който ние мислим, начина по който ние действаме. И този начин на мислене не е вечен. Той постоянно се моделира и модулира. Така е поради това, че комуникацията е пространство на властта. Именно поради тази причина. Поради способността на това пространство да превърне даден проект в трансформиращ или репресивен или доминиращ – зависи от завладяване на човешкото съзнание, било то чрез приобщаване или оставка, което най-често се случва. Няма значение дали промяната произлиза от ентусиазъма, че нещата могат да се променят или от страха, че ще се променят. На този етап например в Европа голямата битка е с консервативна офанзива, насочена към насаждане на страх. И най-вече те се опитват да го направят, чрез парадигматичния пример: СИРИЗА .Ние трябва да направим хората да се страхуват от СИРИЗА. Ако ти подкрепяш СИРИЗА същото ще се случи и с теб. Ти няма да имаш пари. Ти няма да имаш нищо за ядене. Няма да си в състояние да отвориш банките. Страх.
Срещу страха, който е сред най-основните човешки емоции, има само две реакции. Това е изследвано емпирично. Има само две противоотрови. Първата е: възмущение. Толкова съм възмутен, че не мога да приема повече от това унижение, тази несправедливост, не мога да поема повече да нямам достойнство, аз ще се противопоставя независимо от последствията. Това е, което се случи при референдума в Гърция. От друго естество е надеждата. Ето защо нарекох моята книга “Мрежи на възмущението и надеждата”. Защото след възмущение, трябва да е налице положителна емоция, която казва: отвъд това ние трябва да се надяваме на нещо. Какво? И тук имаме разлика между партия и движение. Движенията са просто емоционални. Всички движения са емоционални. Те нямат програма. През цялата човешка история, те нямат програма. Или те имат програма, която включва всичко. Всичко наведнъж. Occupy Wall Street имаше 375 конкретни искания, много конкретни – като закриване на американските военни бази по цялата планета. Е, програми от този вид са добри, но това са утопии, желания, положителни емоции за промяна.
Те после трябва да бъдат обработвани от институциите и, следователно, от политическите дейци. Но кои политически дейци? Това е въпросът. Политическите дейци, които са конститутивно в състояние да обработват този вид емоция, този вид надежда. Да ги опиша: това не са предлаганите от традиционните политически партии, представяни от професионални политици, поредица от искания, които тези партии след това включват в изборна програма, за да продължат по същия начин както и преди или да направят малка реформа, а трябва да бъде политически инструмент за социална и културна трансформация. В края на краищата, това е трансформация в начина, по който живеем и за какво ние живеем. Това е нещо съвсем различно. Ето защо аз не говоря само за партии и движения, но за трансформационни партии или партии, които създават обществения ред като цяло.
Некас се върнем към някои от нещата, които се казаха. 15M е експлозия от възмущение към това, което се случва. Те не са имали програма. Те не са имали реални лидери. Имаше отправящи призиви, но това не е лидерство. Те са спонтанни. И те са построени едновременно в социалните мрежи и на улицата. Съгласен съм с Пабло Иглесиас, че на улицата означава преди всичко видимост за тези, които не са в социалните мрежи. Той също се появява по телевизията, но лошо и това е нещо, за което Мануел и аз спорим от дълго време. Мисля, че традиционните медии са от съществено значение, ако те престанат да бъдат традиционни. Тъй като тези медии са собственост на правителства или имущество на фирми, които не притежават и най-малък интерес в социалната промяна. И единственото нещо, което ги оправдава, са журналистите. Аз не развивам демагогия тук, защото там има професионални журналисти, които рискуват своето положение, които не си позволяват да бъдат манипулирани, но които не винаги печелят и много пъти губят. Те губят, т.е., те са уволнени или предаванията са спрени, ние знаем много такива случаи.
Така че това не е вярно, че традиционните медии са двигателят на промяната. Но това, което е вярно е, че ако няма присъствие по някакъв начин в традиционните медии, след това съобщението е ограничено по отношение на сферите, които то може да достигне. Нека вземем един много ясен пример тук: как човек може да получи това послание? Първо, чрез професионални журналисти, които се съпротивляват. Второ, чрез създаване на събития в такъв мащаб, че те не могат да бъдат премълчани с презрение. И това е в голямата си част онова, което направиха социалните движения. Социалните движения създават ситуация, която може да се манипулира, но само до известна степен. Или, проникването в това пространство, контролирано и манипулирано от правителството или капиталистическите фирми ... това пространство... в конкретния случай на Испания – това е пример, не винаги е така – има движение. Това движение е изградено върху социалните мрежи. Мрежите са съществуващи. Мрежите никога не спират. Ето защо тези движения са различни от другите. Те работят, постоянно.
Ще дам един пример от САЩ, когато всички казаха Occupy Wall Street е мъртво: добре, като движение да, защото никога не е имало изразено движение. И след шест месеца, окупирайки повече от хиляда американски градове, не е имало повече окупации от този вид. Но хората, които бяха там остават и мрежите остават. И така, какво се случва? Изведнъж има и друго разширяващо се възмущение от серийните убийства на чернокожи в САЩ и Фъргюсън се втурва напред, като правят демонстрации в цялата страна, бели и черни хора, цялото настоящото движение Black Lives Matter, което се очертава от същите тези мрежи, които бяха посочени. Всяко нещо, което се случва в обществото, сега няма да бъде премълчано. Всеки път, когато има несправедливост, която се появява във всяко общество.
Сега се оказахме където трябва. Това е, но това не дава гаранция за положителни или отрицателни ефекти в нормативните условия. И тук е мястото, където организираните, съзнателни, отразяващи, политически действия имат съществена роля. Като такова, движението е източник на социална промяна. Новият тип партия, която може да излезе от тези движения, е под формата на произнасяне, без което е трудно да се променят институциите.
Така. Ако партиите, които възникват от тези движения, от типа на Подемос, след известно време станат същите партии, като другите, това са нови леви, те стават част от същата каста. Те стават професионални политици. Тя стават във фракове – като Izquierda Unida (Обединената левица). Единствената цел, на която те служат, е да съпровождат системата.
Така, големият въпрос е: как да бъдеш политически деец вътре в институциите, с конституционни задължения и т.н. и т.н., и този огън за промяна, тази материална връзка със случващото се в обществото да се поддържа.
Само един пример ми идва на ум, на който аз съм свидетел: в Барселона, Ада Колау и целия екип на Barcelona en Comú се опитват да съживят града, те осъществяват проектите, но кварталите са по-активни от всякога. Социалните мрежи са по-активни от всякога. И знаете ли какво? Тези общински коалиции, или в бъдеще Подемос с национални отговорности, имат малък проблем. Те могат да бъдат само добро. Ако те ще бъдат извратени, те престават да съществуват, защото те живеят на основата на доверието, което са генерирали. Ако това доверие е предадено и те станат друго PSOE с лилав оттенък, тогава ще изчезнат или ще се абсорбира от PSOE, или ще станат PSOE, което е нещо подобно. Те ще продължат да изпълняват същата роля на възпроизвеждане на системата с други нюанси. Това е голямата разлика между опитите да се регенерира отляво и опитите да се промени обществото. По-голямата част от хората, които гласуват за тези коалиции, както и за Подемос, мисля, че те променят обществото. Има данни в подкрепа на това – Jaime Miquel, най-добрият изборен анализатор в Испания, когото аз приветствам днес тук, ме убеди в това.
Сега, дори в това отношение... дори ... за мен нещата са много прости: преобразуващата партия не е същата като традиционната политическа партия. И тази партия на преобразуването се определя от връзката си с това, което продължава да съществува по отношение на желанието за промяна в социалните мрежи, в обществото, в квартални организации, в трудовите организации и т.н.
Крайният фундаментален въпрос за последните две – три минути, които имам. Пространството за политическо действие, което е национално и световна сила, за което е глобално. Това съществува, това е, което движението за справедлива глобализация иска да реши, и в този смисъл, това е голямо социално движение, което изложи как социалната трансформация може да бъде постигната в този свят. И в действителност, единствените неща, които виждаме, са, че от страна на местните власти, като посочената общинска коалиция, която сега ние имаме в Испания ... налице е реална общинска революция, а светът е открил това, но тук тя не се появява. Но е имало общински революция. Тази общинска революция е мащабируема в мрежи от общински промени, които съществуват в целия свят. Като старата идея за мащабиране до глобално ниво чрез обвързване на местните, това е един от начините. Другият е, че капацитетът на националните държави, където има трансформиращ процес, да призоват за системи за взаимна защита срещу световните сили – друг възможен хоризонт. Това е, което се случи в Латинска Америка. В Латинска Америка държавите, които са били трансформирани чрез нови видове социални движения, каквото и да мислите за тези държави или за това, но има движение за подкрепа в международните отношения. Разчитайки на други икономически сили, например Китай. Аз не вярвам, че спасение на Подемос се крие в един съюз с Китай, но ми се иска да подчертая, че светът е малко по-широк. И, в крайна сметка, ние наистина трябва да вярваме в идеята на интернет като глобална мрежа на воля, проекти и дебати. Защото дълбоко крайната трансформация е културна и психическа, на хората по целия свят, а след това отвъд политическите институции, извън съюзите между държави или градове или партии, това е постоянна и трайна връзка на умове по целия свят, които съвпадат по въпроса, че вече не можем да се примирим, както и че въпросът е как да се преодолее страха.
Източник: Manuel Castells on...
