Златю Бояджиев - приказка за трудовия човек

Брезовските овчари
Златю Бояджиев, 1941г.

Семеен портрет
Златю Бояджиев, 1941г.

Жътва
Златю Бояджиев, 1942г.

На нивата
Златю Бояджиев, 1942г.

Свинарка
Златю Бояджиев, 1945г.

Мини Перник
Златю Бояджиев, 1945г.

Портрет на малко момиче
Златю Бояджиев, 1957г.

Майката и бащата на художника
Златю Бояджиев

Трактористи
Златю Бояджиев

Овчари
Златю Бояджиев

Говедари
Златю Бояджиев

Нестинарски танц
Златю Бояджиев

Две сватби и Свинар
Златю Бояджиев 





Златю Георгиев Бояджиев - живописец, народен художник (1962г.), герой на социалистическия труд (1967г.). Роден на 22.Х.1903г. в Брезово, Пловдивска област. Починал на 2.II.1976г. в Пловдив.

Завършва в 1932г. живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Златю Бояджиев работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща два основни творчески периода. Първият трае до 1951г., когато художника заболява тежко и временно престава да рисува. Вторият започва няколко години по късно, когато Златю Бояджиев отново се връща към живописта.

През първият период в творбите на Златю Бояджиев се преплитат различни стилови и художествени похвати. В едни платна той изгражда формата плътно и обобщено, а в други използва някой импресионистични похвати. В битовите картини от този период художника умело синтезира формата, като изтъква отчетливо отделни детайли, необходими за по пълно разкриване на идейния замисъл: "Брезовски овчари" 1941г., "На нивата" 1943г., "Свинарка" 1945г., "Мини Перник" 1945г., "Бригадири" 1947г. и други. Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътно моделиране на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания: "Портрет на бащата на художника" 1940г., "Майката на художника" 1940г., "Семеен портрет" 1941г., "Портрет на малко момиче" 1941г. и други.

През втория период, без да губи идейна връзка с предишното си творчество, Златю Бояджиев изразява други страни на своята чувствителност и търси нови пластични решения. Интересът му към селския бит се запазва, но сега художникът отразява и социалистическите преобразования на селото. В картините му навлиза една първична романтика, при която реалното се приплита с чудноватото и приказното. Златю Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Някой от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" 1959г., "Към планината" 1960г., "На трапезата" 1967г., "Две сватби" 1972г. и много други. Портретите от втория период са още по охарактеризирани, понякога и със средствата на гротеската. Живописната му техника през този период се променя. Той изгражда формата, полагайки багрите на дребни цветни маски. Познаването на народния бит и душевността на българина, силата на въображението, богатството и разнообразието на художествените решения са отличителни черти на неговото изкуство.

Негови творби притежават НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и много частни колекционери. Галерия на Златю Бояджиев е открита в родното му място Брезово. Художника урежда самостоятелни изложби в София 1960г. и 1968г. и Пловдив 1974г. Златю Бояджиев е награден с ордените "Червено знаме на труда" 1959г. и "Кирил и Методи" I степен 1963г. Лауреат на Димитровска награда 1963г. , награда за живопис "Владимир Димитров Майстора" от СБХ 1974г.

"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980 

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Христо Ясенов - три стихотворения