Високи сини планини – Младен Исаев
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
Младен Исаев
ЛЮБОВ
Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно.
Беше наша земята,
ние - нейни деца.
И когато зли облаци скриха
и земя,
и небе,
там звезда керванджийка
твойта обич ми бе.
И когато сняг бялата зима
върху всяка тревичка
посе,
мен ме сгряваше с живия огън
само твойто сърце.
И когато в планинските дебри
ни понесе
гърмяща река,
бе за мене спасително клонче
само твойта ръка.
Благославям аз нашата среща
в тоя свят -
и добър,
и суров, -
твойта вярност и сила,
моя светла любов!
Младен Исаев
КЪМ ПОТОМЦИТЕ
Ще дойдете на грешната земя
като росата призори
пречистени.
Ще е отвян на битките дима
и няма да се чуват
изстрели.
Планетата след ужаса суров,
с първична красота
пред вас ще се разстила.
А вие ще обичате света
с любов,
която ще ви дава
много сила.
Едно дълбоко, ласкаво небе
ще ви примамва
в сините си бездни;
ще литвате натам,
де месецът гребе
с веслата в океана звезден…
Потомци мои,
весели деца,
дошли в света на смяна наша,
опалени от звезден вятър
и слънца,
вдигнете пълни с вино чаши!
За светлите дела на земния човек,
за любовта
и красотата,
за вашите деди,
които преди век
за вас проливаха
кръвта си свята!
Аз няма да съм с вас.
Аз своя дял изпих.
И моето столетие залезе.
Но бих се радвал,
ако моя стих
звучи на вашата трапеза.
КЪМ ПОТОМЦИТЕ
Ще дойдете на грешната земя
като росата призори
пречистени.
Ще е отвян на битките дима
и няма да се чуват
изстрели.
Планетата след ужаса суров,
с първична красота
пред вас ще се разстила.
А вие ще обичате света
с любов,
която ще ви дава
много сила.
Едно дълбоко, ласкаво небе
ще ви примамва
в сините си бездни;
ще литвате натам,
де месецът гребе
с веслата в океана звезден…
Потомци мои,
весели деца,
дошли в света на смяна наша,
опалени от звезден вятър
и слънца,
вдигнете пълни с вино чаши!
За светлите дела на земния човек,
за любовта
и красотата,
за вашите деди,
които преди век
за вас проливаха
кръвта си свята!
Аз няма да съм с вас.
Аз своя дял изпих.
И моето столетие залезе.
Но бих се радвал,
ако моя стих
звучи на вашата трапеза.
Младен Исаев, 1962 г.
