Как Полша окупира Чехословакия през 1938 година – зловещия Мюнхенски сговор


Мюнхенската конференция на 29 септември 1938 г. и съглашението, подписано на следващия ден от ръководителите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, стана встъпление към Втората световна война, развързвайки ръцете на агресора и недопусна на този етап създаването на единна антихитлеристка коалиция.


Свой принос в настъпилото тогава разделяне на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава внесе и Полша. Тя изигра в това не по-малка и дори по-срамна роля от Великобритания и Франция, разчитайки да забогатее за сметка на по-слабия си съсед и да окупира част от територията на Чехословашката република (ЧСР). Обаче само с това полското участие не свършва.


Документите от архива на Министерство на външните работи на Русия убедително доказват, че главно именно позицията на Полша е станала фактор, обуславящ успеха на мюнхенската сделка, принудила Чехословакия да капитулира под натиска на водещите западни държави. За това, в частност, свидетелства оперативната преписка на съветския посланик в Прага. Пълномощния представител на СССР С.С.Александровски, поддържащ постоянна връзка с президента на ЧСР Е.Бенеш и разполага напълно с информация за перипетиите на чехословашката криза.


На 20 септември 1938 г. като резултат от преговорите на Хитлер с унгарски и полски представители е достигната договореност за съвместно действие на тези страни. По взаимно съгласуване на Чехословакия са предявени териториални претенции от Германия (Судецката област и редица други райони), Полша (района Силезия, преди всичко, Тешинката област) и Унгария (южните райони на Словакия, Задкарпатска Украйна). Като ударна сила участва Третия райх, разглеждащ Чехословакия като плацдарм за по нататъшна експанзия. Варшава и Будапеща следват по форватера германския курс, при което поляците по-активно са „асистирали“ на нацистите.


Писмо от полския външен министър Ю. Бек с указания към посланика на Полша в Германия относно разговора с Хитлер.
Още едно потвърждение на това , че Полша е допринесла за разделянето на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава през 1938 година.


„Мюнхенският сговор се явява класически пример, затова до какви катастрофални последствия може да доведе пренебрегването на нормите на международното право, вярата в собствената непогрешимост и залагането на националния егоизъм.“ – Сергей Лавров


По материали на Историко-документалния департамент на Министерство на външните работи на Русия и сайта „Накануне и после Мюнхена“.



Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – първа част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Паметник на Огнян Найденов в Подмосковието. БЪЛГАРИ, ВОЮВАЛИ В РЕДОВЕТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Най-многобройната група българи, участвали във Втората световна война в армиите на други народи против хитлерофашизма, са българите в съветската армия и партизанското движение в Съветския съюз. За СССР Втората световна война беше най-голямото изпитание не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския Съюз. Те са две основни групи: едната, постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от прабългарско време. Те участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията на съветските народи. Другата група са. временно живеещи в СССР, икономически и политически емигранти, учащи и други. Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз и за съветските народи започва Втората световна война, почти всички българи добров
Прочетете още