Как Полша окупира Чехословакия през 1938 година – зловещия Мюнхенски сговор
Мюнхенската конференция на 29 септември 1938 г. и съглашението, подписано на следващия ден от ръководителите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, стана встъпление към Втората световна война, развързвайки ръцете на агресора и недопусна на този етап създаването на единна антихитлеристка коалиция.
Свой принос в настъпилото тогава разделяне на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава внесе и Полша. Тя изигра в това не по-малка и дори по-срамна роля от Великобритания и Франция, разчитайки да забогатее за сметка на по-слабия си съсед и да окупира част от територията на Чехословашката република (ЧСР). Обаче само с това полското участие не свършва.
Документите от архива на Министерство на външните работи на Русия убедително доказват, че главно именно позицията на Полша е станала фактор, обуславящ успеха на мюнхенската сделка, принудила Чехословакия да капитулира под натиска на водещите западни държави. За това, в частност, свидетелства оперативната преписка на съветския посланик в Прага. Пълномощния представител на СССР С.С.Александровски, поддържащ постоянна връзка с президента на ЧСР Е.Бенеш и разполага напълно с информация за перипетиите на чехословашката криза.
На 20 септември 1938 г. като резултат от преговорите на Хитлер с унгарски и полски представители е достигната договореност за съвместно действие на тези страни. По взаимно съгласуване на Чехословакия са предявени териториални претенции от Германия (Судецката област и редица други райони), Полша (района Силезия, преди всичко, Тешинката област) и Унгария (южните райони на Словакия, Задкарпатска Украйна). Като ударна сила участва Третия райх, разглеждащ Чехословакия като плацдарм за по нататъшна експанзия. Варшава и Будапеща следват по форватера германския курс, при което поляците по-активно са „асистирали“ на нацистите.
Писмо от полския външен министър Ю. Бек с указания към посланика на Полша в Германия относно разговора с Хитлер.
Още едно потвърждение на това , че Полша е допринесла за разделянето на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава през 1938 година.
„Мюнхенският сговор се явява класически пример, затова до какви катастрофални последствия може да доведе пренебрегването на нормите на международното право, вярата в собствената непогрешимост и залагането на националния егоизъм.“ – Сергей Лавров
По материали на Историко-документалния департамент на Министерство на външните работи на Русия и сайта „Накануне и после Мюнхена“.
