 |
| Руска Маринова, Портрет на Васка Емануилова, 30-те г. |
 |
| Васка Емануилова, Гроздобер, 1940 |
 |
| Васка Емануилова, Нелегален позив, 1932, авторска реплика 1954 |
 |
| Васка Емануилова, Глава на Николай Хрелков, 1932 |
 |
| Васка Емануилова, Росица, 1938 |
 |
| Васка Емануилова, Обявено съревнование, 1958 |
 |
| Васка Емануилова, Септември 1923, 1953 |
 |
| Васка Емануилова, Пиета, 1951 |
 |
| Васка Емануилова, Поп Андрей, 1953 |
 |
| Васка Емануилова, На морския бряг, 1946 |
 |
| Васка Емануилова, Почивка, 1938 |
Васка Емануилова - скулптур, народен художник 1974. Родена на 25.XII. 1905 в с. Комшица, София област. Починала на 11.VII.1985 в София. Завършва 1927 скулптура в художествената академия, София, при проф. Иван Лазаров. Специализира 1939 скулптура в Париж.
Член основател на Дружеството на новите художници. Започва творчеството си със серия портрети и тематични композиции из живота и борбата на работническата класа. Целеустремени, смели като замисъл и изпълнение са творбите "Миньори" 1930 изчезнала, "Нелегален позив" 1932 изчезнала, авторско повторение от 1954, "Огъват се мишци железни" 1930 по стихове на Христо Смирненски.
Емануилова създава поредица творби - портрети на представители на българската интелигенция: "Г. Машев" 1928 изчезнала, "Илия Петров" 1924 изчезнала, "Васил Стоилов" 1937 изчезнала, "Борис Елисеев" 1934 изчезнала, "Проф. Ст. Димитров" 1931 и др. С голяма чистота на силуетните линии и обобщеност на формите се отличава творбата и "Портрет на артиста Порфири Велков" 1929 изчезнала. Душевна сила и смелост лъха от образа на пролетарския поет Никола Хрелков - "Глава на поета Никола Хрелков" 1932.
Васка Емануилова е майстор на женските и детските портрети: "Петя Кръстева" 1934, "Мадам Белен" 1937, Париж, "Глава на момиче" 1940, "Росица" 1942, Унгария и др.
Нежност и красота на формите Васка Емануилова търси и в серията голи тела, изпълнени предимно в теракота: "Легнало голо тяло" 1938, "Голо тяло" 1945, "На морския бряг" 1946, "Голо тяло - почивка" 1973 и др.
Васка Емануилова разработва теми из класовите борби и социалистическия труд на съвременните и хора: "Разстрел" 1947, "Трамвайни работници" 1947, "Септември 1923" 1953, "Поп Андрей" 1952, "Обявено съревнование" 1958, "Победителка" 1958 и др. В тези творби Емануилова разкрива моралната и физическа красота на новия човек. Жизненият трепет на формите и тяхната пластична чистота са характерни белези за стила на Емануилова.
Тя работи и в областта на монументалната скулптура: създава увенчаващата композиция на "Паметника на Съветската армия" в София 1953, в колектив с Мара Георгиева, украса за обществени места - фонтан 1959, София и др.
Наградена е с орден "Червено знаме на труда" през 1961.
Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
