Димитър Благоев - Конгреса на Бузлуджа
Ако търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови „нравствени задачи“ като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание,в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България - Н. Габровски, Ев. Дабев, Т. Постомпиров, С. Мутафов, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Ст. Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и Дряново. Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него характер наистина на един учредителен конгрес и в този смисъл може да са нарече Първи социалистически конгрес.
На 19 юли вечерта под вековни високи букове на балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Ст. Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора глава до глава, тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутрин на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания, а тайните събрания можеха лесно да се обвинят в комплотиране против „държавата", т.е. против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии а този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учители и чиновници, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително, конгресът мина съвсем незабелязан.
Бузлуджанският конгрес имаше да реши въпросите, които се повдигнаха в търновската сбирка и останаха да се обмислят и да се вземе окончателно решение. Преди всичко тука трябваше окончателно да се реши въпросът: да се излезе ли открито като социалистическа организация и как. И тука се яви същото разделение на мненията, както и в търновската сбирка. Казанлъчане и севлиевци изтъкваха същите страхове от излизането открито и особено като социалдемократическа партия. Трябва да се забележи, че те както в Търново, тъй и на Бузлуджа не противопоставиха никакви принципиални аргументи против мнението на търновци, поддържано и от другите дружини. Единственият им аргумент се заключаваше в страха от преследвания и смазването на социалистическото движение още в самото му начало. Възпитани в конспиративната сиромахомилска организация, не им беше лесно да се отърват от нейното влияние. Тогава те нямаха ония аргументи против излизането като партия, които идната 1892 година под влиянието на покойния Слави Балабанов те противопоставяха и които станаха причина за първото разцепване на социалистическите сили а България. Прочее, техните аргументи тогава против излиза нето като социалдемократическа партия не бяха убедителни; те сами се съмняваха в тяхната действителност. Подир подробните обяснения, направени от търновци пред конгреса, последният единодушно реши на организацията да се даде името: „Българска социалдемократическа партия”, която излиза със свой седмичен орган и с една социалдемократическа библиотека за пропаганда идеите на научния социализъм и за агитация в името на програмните искания на „българската социалдемократическа партия". Решението всъщност беше категорично спрямо излизането със „социалдемократическа библиотека”, първият номер на която се реши да бъде брошурата: „Що е социализъм и има ли той почва у нас“ Колкото по седмичния орган на „българската социалдемократическа партия“, решението не беше категорично, а само по принцип, като при това конгресът реши, щото сп. „Ден“ да се използува за социалистическа пропаганда.
След това решение конгресът пристъпи към проектоустава и проектопрограмата”. Организационният устав на партията беше същият, с малко изменения, който по сетне биде обнародван в органа на партията, в. „Работник“, а програмата беше оная на Белгийската работническа партия, приспособена към българските условия, но от извънредния партиен конгрес в Търново тя биле съвсем изоставена и изработена нова, по образеца на оная на германската социалдемократическа партия, която с някои изменения беше същата, каквато е и днешната програма. След разрешението на главния въпрос от дневния ред на конгреса приемането на устава и програмата не отнеха много време. Оставаше практиката да покаже доколко са приложими те в живота и какви недостатъци ще покаже той в тях. С приемането им работата на конгреса беше привършена; оставаше му да изслуша доклада на комисията, избрана от търновската сбирка за преглеждане сметките на Гулапчев и изискване от него да предаде печатницата на новата организация. След изслушването на доклада конгресът реши да се предостави да се разправят с Гулапчев заинтересуваните в печатницата другари и с това той се обяви за закрит на 20 юли по обед.
На 20 юли по обед, доволни от извършеното в Бузлуджанския конгрес, със сияющи лица от съзнанието, че в този ден под вековните букове на стария балкан туриха основите на „социалдемократическата партия“ в България, южнобългарските и северобългарските конгресисти стиснаха горещо ръцете си с пожелания за смела и енергична обща дейност в името на великия идеал, който ги съединява, и с радостно виждане в следния конгрес, се разделиха. Но тази раздяла се оказа много по-дълга, отколкото се предполагаше от всички. Следната година, както ще видим, стана първото разцепване в току-що създадената социалистическа организация.
На 19 юли вечерта под вековни високи букове на балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Ст. Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора глава до глава, тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутрин на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания, а тайните събрания можеха лесно да се обвинят в комплотиране против „държавата", т.е. против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии а този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учители и чиновници, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително, конгресът мина съвсем незабелязан.
Бузлуджанският конгрес имаше да реши въпросите, които се повдигнаха в търновската сбирка и останаха да се обмислят и да се вземе окончателно решение. Преди всичко тука трябваше окончателно да се реши въпросът: да се излезе ли открито като социалистическа организация и как. И тука се яви същото разделение на мненията, както и в търновската сбирка. Казанлъчане и севлиевци изтъкваха същите страхове от излизането открито и особено като социалдемократическа партия. Трябва да се забележи, че те както в Търново, тъй и на Бузлуджа не противопоставиха никакви принципиални аргументи против мнението на търновци, поддържано и от другите дружини. Единственият им аргумент се заключаваше в страха от преследвания и смазването на социалистическото движение още в самото му начало. Възпитани в конспиративната сиромахомилска организация, не им беше лесно да се отърват от нейното влияние. Тогава те нямаха ония аргументи против излизането като партия, които идната 1892 година под влиянието на покойния Слави Балабанов те противопоставяха и които станаха причина за първото разцепване на социалистическите сили а България. Прочее, техните аргументи тогава против излиза нето като социалдемократическа партия не бяха убедителни; те сами се съмняваха в тяхната действителност. Подир подробните обяснения, направени от търновци пред конгреса, последният единодушно реши на организацията да се даде името: „Българска социалдемократическа партия”, която излиза със свой седмичен орган и с една социалдемократическа библиотека за пропаганда идеите на научния социализъм и за агитация в името на програмните искания на „българската социалдемократическа партия". Решението всъщност беше категорично спрямо излизането със „социалдемократическа библиотека”, първият номер на която се реши да бъде брошурата: „Що е социализъм и има ли той почва у нас“ Колкото по седмичния орган на „българската социалдемократическа партия“, решението не беше категорично, а само по принцип, като при това конгресът реши, щото сп. „Ден“ да се използува за социалистическа пропаганда.
След това решение конгресът пристъпи към проектоустава и проектопрограмата”. Организационният устав на партията беше същият, с малко изменения, който по сетне биде обнародван в органа на партията, в. „Работник“, а програмата беше оная на Белгийската работническа партия, приспособена към българските условия, но от извънредния партиен конгрес в Търново тя биле съвсем изоставена и изработена нова, по образеца на оная на германската социалдемократическа партия, която с някои изменения беше същата, каквато е и днешната програма. След разрешението на главния въпрос от дневния ред на конгреса приемането на устава и програмата не отнеха много време. Оставаше практиката да покаже доколко са приложими те в живота и какви недостатъци ще покаже той в тях. С приемането им работата на конгреса беше привършена; оставаше му да изслуша доклада на комисията, избрана от търновската сбирка за преглеждане сметките на Гулапчев и изискване от него да предаде печатницата на новата организация. След изслушването на доклада конгресът реши да се предостави да се разправят с Гулапчев заинтересуваните в печатницата другари и с това той се обяви за закрит на 20 юли по обед.
На 20 юли по обед, доволни от извършеното в Бузлуджанския конгрес, със сияющи лица от съзнанието, че в този ден под вековните букове на стария балкан туриха основите на „социалдемократическата партия“ в България, южнобългарските и северобългарските конгресисти стиснаха горещо ръцете си с пожелания за смела и енергична обща дейност в името на великия идеал, който ги съединява, и с радостно виждане в следния конгрес, се разделиха. Но тази раздяла се оказа много по-дълга, отколкото се предполагаше от всички. Следната година, както ще видим, стана първото разцепване в току-що създадената социалистическа организация.
Димитър Благоев, "Принос към историята на социализма в България"
