Безсмъртието на Лорка
Стихове на Федерико Гарсия Лорка и рисунки на неговия приятел Хосе Кабалеро.
Умра ли,
оставете балкона отворен!
Момчето яде портокали.
(От моя балкон аз го виждам.)
Жътварят ожънва житата.
(От моя балкон аз го чувам.)
Умра ли,
оставете балкона отворен.
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.
- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.
- Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.
- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
- Безкрай горчива е водата
на морето.
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
Елипсата на един вик
о планините
се удря.
Там, над маслините,
ще прилича на черна дъга
върху синята нощ.
Ах!
От вика като под лък на виола
затрептяха
далечните струни на вятъра.
Ах!
(Хората в пещерите
гасят своите свещи.)
Ах!
(Из стихосбирката „Стихове за канте хондо“, 1921)
Смъртта
влиза и излиза
от кръчмата.
По друмите дълбоки
на китарата
черни коне минават
и зловещи хора.
И дъхтят на сол
и на женска кръв
трескавите туберози
на брега.
Смъртта
влиза и излиза;
излиза и влиза
в кръчмата
смъртта.
Аз усещам
как пламти във моите жили
кръв гореща,
пламък ален, който окосява
мъките във моето сърце.
Плискайте вода, жени,
аз ви моля;
и кога изгаря всичко,
само саждите отлитат
с ветровете.
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.
Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.
Когато умра
между портокали
и мента зелена.
Когато умра,
погребете ме вий, ако щете,
в един ветропоказател.
Когато умра.
 |
| Портрет на Федерико Гарсия Лорка худ. Хосе Кабалеро |
Прощаване
Умра ли,
оставете балкона отворен!
Момчето яде портокали.
(От моя балкон аз го виждам.)
Жътварят ожънва житата.
(От моя балкон аз го чувам.)
Умра ли,
оставете балкона отворен.
 |
| Рисунка, Хосе Кабалеро, 1971г. |
Балада за морската вода
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.
- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.
- Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.
- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
- Безкрай горчива е водата
на морето.
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
 |
| Плакат за пиесата "Ерма" худ. Хосе Кабалеро |
Викът
Елипсата на един вик
о планините
се удря.
Там, над маслините,
ще прилича на черна дъга
върху синята нощ.
Ах!
От вика като под лък на виола
затрептяха
далечните струни на вятъра.
Ах!
(Хората в пещерите
гасят своите свещи.)
Ах!
(Из стихосбирката „Стихове за канте хондо“, 1921)
 |
| Смъртта на Федерико Гарсия Лорка худ. Хосе Кабалеро, 1968г. |
Малага
Смъртта
влиза и излиза
от кръчмата.
По друмите дълбоки
на китарата
черни коне минават
и зловещи хора.
И дъхтят на сол
и на женска кръв
трескавите туберози
на брега.
Смъртта
влиза и излиза;
излиза и влиза
в кръчмата
смъртта.
 |
| Портрет на Федерико Гарсия Лорка худ. Хосе Кабалеро |
Аз усещам
Аз усещам
как пламти във моите жили
кръв гореща,
пламък ален, който окосява
мъките във моето сърце.
Плискайте вода, жени,
аз ви моля;
и кога изгаря всичко,
само саждите отлитат
с ветровете.
 |
| Нашета знаме худ. Хосе Кабалеро, 1987г. |
Китарата
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.
 |
| Смъртта на Федерико Гарсия Лорка худ. Хосе Кабалеро, 1974г. |
Мементо
Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.
Когато умра
между портокали
и мента зелена.
Когато умра,
погребете ме вий, ако щете,
в един ветропоказател.
Когато умра.
