Белия конник – Тодор Харманджиев
Белия конник
Аз из пъстрото утро изплувах
и пристигам по белия път.
Аз навред съм - и все ми се струва -
гласове и очи ме зоват.
И вървя край познати дворове
и отдавна познати къщя -
ето същите лански прозорци,
а притулени днеска от цвят.
И през всеки отворен прозорец
аз надничам от белия кон.
Вместо знаме - издигнал нагоре
бял откършен от сливата клон.
Ще премина край всяка ограда,
покрай всяка градина и дом,
за да чуя как всеки се радва
на човека с белия кон.
Братя мои - настанали рано,
колко много ме чакате - знам.
Аз дойдох през нивя и поляни,
от зелената свежест пиян.
Аз понесох голямото слънце
и запалих големия ден,
и следите от моите стъпки
из поляните греят зад мен.
1926 г.
Добрата сила
От ранните момчешки времена
навред невидимо със мен вървеше -
една и съща с много имена
в надежди и покруси ме крепеше.
Каква бе тя, не идеше ли тя
от тайнствения свят на чудесата,
най-хубавият дар на възрастта
и от познато, и от непознато.
И оттогава ме научи тя
навред, където себе си показвам,
свидетел да ми бъде съвестта,
а истина - това, което казвам.
Достатъчно ли бяхме смели?
Достатъчно ли бяхме смели?
Потомци - ето ни пред вас!
И малко ли сме преживели -
съдете за това след нас.
Бъдете строги с нас, но нека
се знае, че във тоя век
бе страшно и не беше леко
за този, който бе човек.
Дали по-лесно е било
Дали по-лесно е било
да се живее без светини?
Дали без тях не е могло?
Дали им времето отмина?
Със тях е трудно на човек -
те искат да живееш честно,
да бъдеш винаги нащрек,
защото да сгрешиш е лесно.
Ти своите светини сам
избра, по тях за всичко съдиш,
навред те придружават - там,
където си или ще бъдеш.
И сякаш без да знаеш ти,
над теб невидимо са бдели,
когато в нощни самоти
си съзерцавал свойте цели.
Те неотлъчно с теб вървят,
не виждат се, но съществуват.
Дори да ти е чист сънят,
в душат ти нащрек будуват.
