Червеният ездач

Художник Стоян Венев. Лопушанската дружина Какво е през септември да вървиш по поречието на Огоста? Как отекват вече петдесет години в планината тези имена - Бойчиновци, Фердинанд и Криводол? Защо отново слънчогледите напомнят за една поема? Кои са тези хора, които вече и на пръсти можеш да ги преброиш, задъхващи се от веригата на дните, с присъдата да са история? Кои са тези хора? По професия: учители, колари, обущари или просто селяни. По партийна принадлежност: комунисти, земеделци или просто безпартийни. По предназначение в една дружина от въстаници: командири, знаменосци, музиканти, санитари, артилеристи, картечари, хора от обоза, свръзки… …Сега са като върховете с вечен сняг, по чудо оцелели сред изстрелите и пожарите на шпицкомандите, останали сред оределите редици на Лопушанската дружина… * Спомнете им Септември. Наистина - ще те попитат кой, но Септември ще звучи като парола. И тези балканджии ще напсуват болестите си и старостта си и ще ти кажат, че и

Художник Илия Петров За хубаво или за лошо, май никога не ми е възлагана тема. Не знам как си бях извоювал това право, но беше така. Така че и тази тема - за лопушанската дружина - си избрах аз. Заради лопушанските музиканти. „Музикантите дошли, защото чули: на площада става нещо… „Капелото” с фамилия Германски (иначе германофоб) ги върнал да си вземат инструментите… „Репетицията” е била след десет вечерта пред отворения клуб, макар че трябвало да е в дванайсет… На сутринта, най-напред на място, после в боен ред, с „Марсилезата” потеглили за Фердинанд. С „Марсилезата” - като предчувствие… Свирили по пътищата. Свирили, където няма жив човек; свирили, когато преминавали край слънчогледите; свирили до първия снаряд пред Фердинанд. След това залегнали: пълзели и кларинетът, и флигорната, тъпанът се тътрел, барабанели буците по барабана…” Само 89 думи! А им дължим мегакратно повече! И оттогава винаги съм си мислил как би останал в историческата памет на другите народи подобен еп

София посреща Червената армия – септември 1944 година. ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ! ЗДРАВЕЙ СВОБОДА! Митинг пред съветското посолство. Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците. Първите партизани в града са носени на ръце. С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници. Още много снимки във фотоархива му:  https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33

Цивилизационен и формационен подход към историята В съвременната историческа литература към обществената история се прилагат два основни подхода: цивилизационен и формационен. До 1989 година в българската марксистка литература основно се прилагаше формационният подход оглед необходимостта да се осветли теоретически изграждането на социализма в България. Формационният подход е дело преди всичко на основоположниците на научния социализъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс и на техните последователи В.И. Ленин и Й.В.Сталин. Това обаче не означава, че те са били абсолютно чужди и на цивилизационния подход. Карл Маркс и Фридрих Енгелс разглеждаха цивилизацията като огромен исторически период, началото на който се намира при разложението на родовообщинния строй и появата на първото обществено разделение на труда - между умствения и физическия труд. Краят на цивилизацията те виждаха в установяването на пълния комунистически строй в цялото земно кълбо. Следователно за тях цивилизацията е гол

Генерал Владимир Стойчев участва в Парада на победата в Москва през 1945 година. „нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди;“ Иван Вазов От октомври 1944 г. до май 1945 г. българската армия се сражава на страната на антихитлеристката коалиция в състава на Трети украински фронт, като освобождава Македония, Албания, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словакия и Австрия. При тези бойни действия са убити 10 753 офицери, подофицери и войници, 23 005 са ранени и 790 замръзнали. Общо 34 548 убити, ранени и замръзнали. Гробища за български войници има в Прага, Унгария – Харкан 1700 гроба, Словакия, Полша, Сърбия – Ниш 2025 гроба, Срем 630 гроба, Хърватия – Вукоар 1027 гроба. Над 2 000 български емигранти се сражават в редовете на Работническо-селската Червена ария. Също в армиите на САЩ и Великобритания. Практически от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г.

Освободителят на България маршал Феодор Толбухин Обръщение на командващия войските на 3-ти Украински фронт към българския народ и българската армия относно целите при навлизането на съветската армия в България. КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД КЪМ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ Българи! Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ. Червената армия има една задача – да разбие немците и да ускори срока за настъпването на всеобщ мир. За това е необходимо, българското правителство да престане да служи на делото на немците, то да прекрати незабавно всякакви отношения с немците и да премине на страната на коалицията на демократичните страни. Червената армия изисква, немските войници и офицери, намерили приют в България, незабавно да бъдат интернирани и предадени на съветските войски като военнопленници. Червената армия изисква също, всички немски кораби, дошли от северните пристанища в България, да бъдат незаба