Защо в България русофобията е обречена?
Цивилизационен и формационен подход към историята
В съвременната историческа литература към обществената история се прилагат два основни подхода: цивилизационен и формационен. До 1989 година в българската марксистка литература основно се прилагаше формационният подход оглед необходимостта да се осветли теоретически изграждането на социализма в България. Формационният подход е дело преди всичко на основоположниците на научния социализъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс и на техните последователи В.И. Ленин и Й.В.Сталин. Това обаче не означава, че те са били абсолютно чужди и на цивилизационния подход. Карл Маркс и Фридрих Енгелс разглеждаха цивилизацията като огромен исторически период, началото на който се намира при разложението на родовообщинния строй и появата на първото обществено разделение на труда - между умствения и физическия труд. Краят на цивилизацията те виждаха в установяването на пълния комунистически строй в цялото земно кълбо. Следователно за тях цивилизацията е голям исторически период, който включва няколко класови обществено-икономически формации, които се развиват благодарение на обособяването на умствения труд като самостоятелна сфера на човешката дейност, която си взаимодейства с практическия живот по сложен, опосредстван начина. Хората, които създават идеите, и хората които в крайна сметка ги реализират са различни класови субекти. И между тях най-често има антагонистически противоречия. Едва когато се преодолее този антагонизъм между идеологическото мислене и практическия живот завършва ерата на цивилизацията и запчова нова ера, при която идеологията и практиката вече се осъществяват от едни и същи хора. Това е време, когато обществото става безкласово и един и същи човек може да бъде едновременно производител и на материални, и на духовни ценности с общозначим характер. Тези положения може да ни служат като отправна точка и при нашето разглеждане на отношението между цивилизационния и формационния подход.
Сериозен научен принос в разглеждането на цивилизационния подход ни дава член-кореспондент проф. Иван Ангелов в неговата студия “Цивилизационният избор на България и отношенията ни с Русия”. Съвременният интерес към теоретическия проблем за цивилизационния подход към историята от страна на проф. Иван Ангелов и на други теоретици в България е продиктуван от политическия факт, на ориентацията на страната към членство в Европейския съюз и НАТО - организации, очевидно политически враждебни към Русия. Такава генерална смяна на политическата ориентация на страната се мотивира с качествено нова идеологическа постановка - че България в днешно време е длъжна да направи нов цивилизационен избор: към евроатлантическите ценности . Според представите на политиците, които извършват подобна генерална трансформация на ориентацията на България този избор води към добруване на народа и бърз напредък в икономическо и културно отношение. В случая обаче е на лице двойна (теоретическа и практическа) несъстоятелност на авторите на тази политика. В теоретическо отношение несъстоятелността се състои в това, че цивилизационният избор е нещо, което по никакъв начин не може да се осъществи за време от порядъка на десетина години. На това обръща внимание проф. Иван Ангелов. Той доказва, че даден народ прави своя цивилизационен избор в продължение на хилядолетия като възприема от едни или други по-големи и по-развити народи техните постижения в областта на материалната и духовната култура. Българският народ е осъществил това през хилядолетията, когато е възприел православието, а по-късно и през столетията, когато е изпитал влиянието на Русия върху своята историческа съдба. В никакъв случай този процес не може да се осъществи от порядъка на десетилетия.
Интересен нюанс в разбирането на цивилизационните отношения между България и Русия внесе българският президент Румен Радев при посещението си в Санкт-Петербург на Международния бизнес форум през месец юни 2019 г. Там той направи изказвания, в които дори влезе в полемика с руския президент Владимир Путин. В тях той говори за това, че бизнес отношенията между България и Русия днес трябва да се градят в съответствие с най-добрите традиции и на взаимноизгодна основа.
Добрите отношения между България и Русия трябва да се основават не на емоциите, а на истината. А истината е, че още по време на Средновековието България дава голям принос за приобщаването на Русия към европейската цивилизация с пренасянето на славянобългарската азбука и православните книги, написани на тогавашния славянобългарски език. От този момент нататък нашите два народа в течение на много векове по напълно естествен начин си взаимодействат в културно отношение. Президентът на България при тези свои разяснения подчерта огромното значение на изследователската работа на съветския академик Димитрй Лихачов, който за първи път в новото време доказа духовното родство между двата народа и специално подчерта заслугите на българския народ.
От всичко това следва, че както за България, така и за Русия днес въпросът не състои в един или друг цивилизационен избор. Въпросът е в това да се открият верните пътища за сътрудничество между тях в интерес на двата народа и на света изобщо.
Да насочим вниманието си към действителните цивилизационни ценности на НАТО и Европейския съюз. В НАТО членуват САЩ, Канада и голяма група европейски страни, една част от които са от Източна Европа. В същото време има членове на Европейския съюз, които не са членове на НАТО (Швеция, Финландия, Австрия), има членове на НАТО, които не са членове на Европейския съюз (Норвегия); в Западна Европа има високоразвити страни, които никога не са членували във военни блокове, не членуват и в Европейския съюз (например Швейцария). Можем ли в такъв случай да кажем, че “евроатлантическите ценности” са въпрос на някакъв цивилизационен избор Това не може да се каже. В действителност присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз има много по-силна връзка с формационният подход към нашата съвременност, отколкото с някакъв цивилизационен подход. Присъединяването на бившите социалистически страни от Източна Европа към Европейския съюз е подчинено на политиката за осигуряване на постоянно разширяващ се пазар на монополите от главните западноевропейски капиталистически страни, както и на техния износ на капитали и производства с цел получаване на максимални печалби за тях. Разширяването на ЕС на изток следователно е подчинено на по-нататъшното развитие на капитализма. А приказките за европейските ценности са нищо повече от идеологическа мъгла, която цели да прикрие дайствителните корени и действителното съдържание на политиката на управляващите кръгове в Западна Европа.
Това развитие на европейския капитализъм влиза в противоречие с капитализма на САЩ, управляващите кръгове на които провеждат глобална империалистическа политика, която в много случаи накърнява интересите на европейските монополи. По тази причина т.н. евроатлантически ценности все повече разкриват своя ефимерен характер. Вместо тях основна движеща сила на съвременния капитализъм от неговите икономически основи до политическата му надстройка е сблъсъкът на интересите на транснационалните монополи във всяка точка на земното кълбо. При този сблъсък солидарността между отделните капиталистически страни отстъпва на заден план и си остава само на думи.
Американският капитализъм както и европейският капитализъм са готови да сътрудничат в името на своите интереси с всички съвременни цивилизации, както и да водят борба с онези конкурентни държави и икономически системи, с които принадлежат към една и съща цивилизация. Цивилизационните характеристики на обществата имат най-малко значение за политиката на съвременните капиталистически страни.
Съвременният свят от цивилизационна гледна точка се отличава с голямо многообразие. Но от формационна гледна точка той се дели на капиталистически и социалистически страни. Борбата между тях е всъщност най-важното противоречие на нашето време. Капитализмът спечели е дна от битките между двете системи. Но той не е в състояние да реши основното противоречие окончателно в своя полза, т.е. да спечели и следващите битки. Нещо повече, сочиалистическите страни в Азия и Латинска Америка укрепват все повече и нямат никакво намерение да се съобразяват с димната завеса на буржоазната идеология, разпространявана истерично от високоплатените медиини слуги на капитала.
В системата на съвременния социализъм изключително голямо значение има развитието на Китайската народна република. Ръководителите на Китайската комунистическа партия на нейните официални форуми продължават да декларират верността си към идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мау Цзедун и неговите следовници. В същото време те усвоиха изкуството в отношенията си с капиталистическия свят да водят политика, съгласно неговите принципи. Китай се бори за висока конкурентна способност на своето производство, развива своето производство в съответствие с върховите постижения на световната наука, стреми се да установява търговски отношения и всякакви други икономически отношения с всички страни в света независимо от техния обществен строй. В отношенията си с другите страни, включително със САЩ и Западна Европа Китай поставя на първо място икономическите връзки без да обръща особено внимание на идеологическите заклинания на своите конкуренти. По този начин Китай се превърна в икономически колос, който не може да бъде пренебрегван. Напротив, световната икономика във все по-голяма степен зависи от китайската икономика. В наше време Китай произвежда за целия свят и стокообменът с Китай е първостепенно условие за развитието на всяка национална икономика.
При тези реалности напълно безразсъдна е онази национална политика, която се опитва по изкуствен начин да ограничава икономическите връзки с Китай. Успех ще е постигането на споразумение с ръководството на Китай България да получи специалния статут, означен с понятието “стратегически партньор”. И така България и Китай стават стратегически партньори. Това е много съдържателно определение, ако се съди по етимологията на думите. То означава, че двете страни ще си сътрудничат в области, които имат стратегическо значение за тяхното по-нататъшно развитие. Това са области, свързани преди всичко с иновациите в науката и техниката. В съответствие с тази перспектива бяха и всички публични прояви на президента в КНР: срещите му с научни работници, лекциите в някои университети, посещението му в Шанхай - най-големият икономически център на Китай и преди всичко много сериозната и обещаваща среща с президента на КНР Си Цзинпин.
Отварянето на вратите за широко сътрудничество в авангардните области между България и Китай има огромно значение за нашата страна. То разчупва тесните рамки на Европейския съюз, в които нашата икономика и културата се задушават. От тук нататък от правителството ще зависи дали възможностите за оптимизиране на международните отношения на България ще се реализират.
Едно е ясно - че ЕС или трябва да се промени радикално, или ще се разпадне от напора на националните интереси на отделните страни-членки.Излизането на Великобритания от ЕС и особените позиции на цяла редица страни от източния и южния фланг на съюза неопровержимо доказват, че първоначално заложената идеологическа и политическа рамка на Европейския съюз в Маастрихт не отговаря на историческата необходимост.
По време на последния Санкт Петербургски икономически форум Президентът на Русия Владимир Путин подхвърли фразата: икономическият либерализъм вече е опроверган от времето. На него му беше отговорено от досегашния председател на Европейския парламент Туск: времето опроверга политическия авторитаризъм. В действителност репликата на Туск, отразяваща господстващата либерална идеология на Европейския съюз в неговата досегашна форма на съществуване е теоретически несъстоятелна, защото в много страни в света откритите политически диктатури мирно са съжителствали и продължават да съжителстват с икономическия либерализъм. Либерализмът като идеология и икономическа политика не предотвратява установяването на авторитарен режим. Либерализмът в областта на икономическата политика по правило води към господство на монополите, а оттам до авторитарния политически режим има само една крачка.
Това, което казва Владимир Путин има важно теоретическо звучене. То отразява факта, че оптимизирането на икономическите процеси в интерес на мнозинството от народа налага държавата да започне да играе много по-голяма роля в икономическите отношения - както като собственик на средства за производство, така и като регулатор на пазарните отношения. Догмата на либерализма, че пазарът трябва да бъде свободен и само по такъв начин ще се осигурят възможности за икономически растеж е напълно опровергана от историята през последните десетилетия. Оказа се, че именно неограничената свобода на стихийните пазарни отношения при движението на стоките, работната сила и капитала води до периодически икономически кризи, при което обществото се връща с десетилетия назад в икономическо и културно отношение.
Доц.д-р по философия Иван Воденичарски
(с редакционни корекции)
