София посреща Червената армия

София посреща Червената армия – септември 1944 година.

ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ!
ЗДРАВЕЙ СВОБОДА!





Митинг пред съветското посолство.




Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците.



Първите партизани в града са носени на ръце.


С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници.
Още много снимки във фотоархива му: https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33

Популярни публикации от този блог

Когато нацистите дойдоха за мен – Мартин Нимьолер

Изображение
Когато нацистите дойдоха за мен Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен - вече не бяха останали хора, които да ме защитят. Мартин Нимьолер превод: Борис Борисов и Александър Ножаров
Прочетете още

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Възможна ли е една друга европа?

Изображение
Международна конференция "Алтернативи за лява икономическа и социална политика" организирана от Българската левица и Европейската лява партия. Внимавай какво си пожелаваш. Една ноемврийска вечер през 1989 година, от широко отворения прозорец на къщата срещу нас, се чуваха крясъците на бай Виктор, който и тази вечер се беше почерпил здраво: “Падна, паднааа!”. Всички се досетихме, кого визират възторжените му врясъци. Новините по първа програма вече бяха съобщили официално, че ЦК на БКП, освобождава другаря Тодор Живков, от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Въпреки това, ние все още не вярвахме, че случилото се е истина. Бях се родила и израснала по времето на Тодор Живков и личното ми усещане беше, че той и социализмът ще са вечни. Спомняте ли си онзи виц, в който един човек се върнал от командировка в капиталистическа страна и се опитвал да обясни на приятелите си, какво чудо е Западът с изречението : “Абе всички м...
Прочетете още