Обръщение на маршал Феодор Толбухин към българския народ

Освободителят на България маршал Феодор Толбухин

Обръщение на командващия войските на 3-ти Украински фронт към българския народ и българската армия относно целите при навлизането на съветската армия в България.


КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
КЪМ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Българи!

Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ.

Червената армия има една задача – да разбие немците и да ускори срока за настъпването на всеобщ мир. За това е необходимо, българското правителство да престане да служи на делото на немците, то да прекрати незабавно всякакви отношения с немците и да премине на страната на коалицията на демократичните страни.

Червената армия изисква, немските войници и офицери, намерили приют в България, незабавно да бъдат интернирани и предадени на съветските войски като военнопленници.

Червената армия изисква също, всички немски кораби, дошли от северните пристанища в България, да бъдат незабавно предадени на Съветския съюз, а ако част от тях е потопена, Червената армия изисква, да бъде предоставена възможност на морския флот на Съветския съюз да ги извлече.

Само при изпълнение на тези условия може да бъде прекратено състоянието на война и да бъдат започнати преговори за примирие.

Командващ на фронта: армейски генерал Толбухин.
7 септември 1944 г.

Обръщението в хиляди екземпляри е разпространено чрез самолети на цялата територия на България.


Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Мирослав Моновски - портрети на будители

Изображение
"Тези българи са за следване! Техните имена трябва да се знаят и помнят!" Мирослав Моновски Христо Смирненски (1898-1923) поет, сатирик Ангел Каралийчев (1902-1972) писател Антон Страшимиров (1872-1937) писател Христо Ботев (1848-1876) революционер, поет, публицист Никола Вапцаров (1909-1942) поет, публицист Пеньо Пенев (1930-1959) поет Ана Карима (1871-1949) писател и публицист Александър Балабанов (1879-1955) литературен критик и публицист Гео Милев (1895-1925) поет, публицист, художник
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още