Димитър Благоев за Алеко Константинов

Свръзката между растящото беззаконие, което се започва тъкмо оттогава, откогато наивните наши граждани очакваха „свобода и законност“, и растящето число на политическите убийства е несъмнена. И ето, жертва на владеющето беззаконие падна такъв един рядък във всеки народ талант, какъвто е юмористическо-сатирическият. Жертва на беззаконието във вътрешното управление падна Алеко Константинов, тоя Алеко, който би бил гордост литературна във всеки образован народ и от таланта на когото толкоз много очакваше честна и интелигентна България. Честен, безкористен, извънредно скромен, като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Понякога той е попадвал в такава бедност, че и петаче не с намирал в джоба си, както това може да се види от един негов подлистник на нова година, поместен преди една или две години в един от столичните вестници. Но от същото му произведение виждаме с какъв весел юмор се отнасяше към своята бедност, която преди често трябва да го е посещавала. Пълното развитие на неговия талант се очакваше в бъдеще. Но злодейската ръка на беззаконието погуби Алека именно в оная цветуща възраст, когато най-много якне и се развива талантът.

Убийството на Алеко Константинов е политическо убийство и не може да се разгледва като едно просто убийство. Тия, които са устроили това убийство, насочено против г. Такева, не можеха да не знаят, че с последния пътуват и други хора. Те това много добре са знаели. И убиванието със залп от засада е имало за цел всички пътующи заедно с г. Такева. Правителствените органи „Мир“ и „Прогрес“ се мъчат да свалят отговорността за убиванието на Алека Константинов върху г. Такева. Казват, че между радиловци и пещерци имало омрази и карания за гора и че тия омрази и карания ги раздухвал уж Такев, когото радиловци уж само търсели случайно да го убият. Искат да кажат правителствените вестници, че убийството на Алека Константинов е просто случайно убийство. Обаче обстоятелствата, при които се извърши убийството, показват тъкмо противното. При туй от следствието, доколкото досега е известно, убийството се е ръководило от радиловския кмет, който бил обещал на убийците 30 наполеона награда. Окончателното разследвание на делото ще ни покаже дали радиловският кмет е действувал само по своя инициатива, или зад гърба му се крият други, действителните отговорници за убийството. Едно е само несъмнено, че убийството на Алеко Константинов е следствие на беззаконието. което царствува в нашето вътрешно управление. И когато правителствените вестници „Мир“ и „Прогрес“ държат по това убийство един език, от който единственото заключение е, че те съжаляват, дето Такев не бил пронизан от куршумите на убийците, като че убийството на когото и да било от политическите си противници е нормално явление; когато те с тоя си език косвено проповядват политическите убийства като средство да се избавят от своите политически противници, тогава няма нужда да си правим илюзии за характера на убийството и за действителните побуждения на авторите му.

Погубванието на Алеко Константинов покърти сърцата на всички мислещи българи. Цяла България, с изключение на убийците, искрено оплака незаменимата загуба в лицето на Алеко Константинов. Социалистическа България оплака не само злодейски погубения талант и една честна сила; в лицето на Алека тя навярно изгуби бъдещия български Де Амичис. Неговата честна и безкористна натура, неговата поетическа и прекрасна душа и неговият талант, който имаше високополезното за обществото направление - да наблюдава пороците и отрицателните страни и да ги осмейва с неподражаем юмор, - навярно би го довели най-сетне към социалистическите убеждения, към социалистическия идеал, в който неговата поетическа натура можеше да намери чистия източник на нескончаемо поетическо вдъхновение. Но той падна от злодейски куршум в най-цветующата си възраст.

Димитър Благоев

списание „Ново време“, 1897 г.

Художник Илия Бешков