Йосиф Хербст – погрома 1925 година
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите.
Йосиф Хербст е арестуван на 16 април 1925. Безследно изчезва след 17 април 1925.
– После стоварихме трупа пред дома на един журналист, който ни наблюдавал от прозореца. И на другия ден описал всичко във вестника. Това беше към три часа след полунощ.
На другия ден Йосиф Хербст пише за трупа, захвърлен на улица „Гурко“. В своя вестник „Ек“ той открито насочва вниманието към хората на властта: „Убийците очевидно не са били обладани от страх, че ще бъде разкрито престъплението им и че могат да бъдат заловени. Напротив... Имали са сигурно място, където са умъртвили жиртвата си, разполагали са с модерно превозно средство, автомобил, за да пренесат и изхвърлят удушения човек... Джелатите са владеели много добре занаята си, сякаш са го изучавали в някой курс... “
За убийството на видния комунист пише и вестник „АБВ“, редактиран също от Йосиф Хербст. В заглавието стои думата „злодеяние“. Разбира се, някои неща могат да се приемат като обикновена хроника: „Предполага се, че лицето е удушено... На шията му била закачена една табелка с надпис...“ Но как завършва тази кратка бележка! Ето: „Започнато е следствие, което да разкрие както причините за убийството, тъй и авторите на злодеянието“.
Какво следствие, какви автори сънува Йосиф Хербст? Нима някой има намерение да търси отговорност за това убийство! При това в същия брой на „АБВ“ редакторът е намерил за уместно да публикува една реплика, която засяга професора палач на най-болното място. Само наивник може да твърди, че няма никаква връзка между двата вестникарски материала. В досието на Хербст в Дирекцията на полицията е прибавена и тази дръзка реплика, озаглавена „Безначалие“. Сега, макар и толкова години след тези събития, трудно можем да измерим мъжеството, родило такива откровени и силни думи. Репликата коментира реч на Цанков, произнесена в Пловдив. Ние, казал той, не можем да отстъпим властта произволно, защото трябва да държим сметка за тия, които ще ни наследят. А на въпроса: кои ще са наследниците на сегашното правителство, първият министър отговорил, че той не ги вижда. Кои са те? — питал безпомощно Цанков.
И вестникът продължава: „Наистина, човек трябва да се диви на г. Цанковата теория, че той трябва да знае наследниците си в управлението, да ги оцени, па едва тогава да се реши да им отстъпи властта. Вън от тия обаче безкритични схващания на първия министър за смяната на управлението (които между впрочем могат да се оборят само с примера от 9 юни, когато Стамболийски не само не можеше да види кой би бил в състояние да го наследи, но и не подозираше съществуването на наследници като тия, които дойдоха подир него) неговите думи са отрицание на елементарните понятия за демокрация, с които се труфи партията му.“
Краят на репликата окончателно разкрива истинското лице на автора: „Не е пръв г. Цанков, от когото българското общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, животът на страната ще спре. Слава богу, по-големи дробове България загуби и пак продължава съществуванието си.“
Видях изрезката на тая статия, съхранявана в архивите на Дирекцията на полицията. Всички редове, от горе до долу, бяха подчертани с червен молив. Нямаше пропусната нито една дума. За непокорния журналист не беше оставена никаква надежда.
Съдбата на вестник „АБВ“ е решена.
А съдбата на неговия редактор?“
Откъс от книгата „По дирята на безследно изчезналите“
Николай Христозов
