„Малая земля“ vs „День победы“
В самия край на 70-те години на ХХ век се появиха три книги, посрещнати най-малко с любопитство. Става дума за трилогията "Малая земля", "Возрождение" и "Целина". Интересът се засилва от факта, че като техен автор е посочен Леонид Илич Брежнев. И макар авторството още тогава да се поставя под съмнение, за книгите са изписани множество възторжени рецензии, обсъждани са в колективи, включени са за изучаване в учебната програма и нещо повече – заради тях Брежнев е отличен с Ленинската премия в областта на литературата (април 1980 г.).
На 10 ноември 1982 г. Л.И. Брежнев умира, а след 5 години трилогията му изчезва от витрините на книжарниците. Че и от библиотеките – въпреки големия ѝ тираж (данните, с които разполагам: общият тираж е 45 000 000 екземпляра, а отделно са изданията под форма на аудиокнига!). С това сякаш се целѝ да се премахне час по-скоро спомен, свързан със застоя, в който СССР се намираше при управлението на Брежнев. Минават още години, за да се узнае кои именно са истинските автори на „спомените“ на Брежнев – Аркадий Сахнин („Малая земля“), Анатолий Аграновский („Возраждение“) и Александър Мурзин („Целина“). (Споменават се и други имена – напр. на Виталий Гянюшкин и др., така че не може да се твърди със стопроцентова увереност кой кой е при написването на трилогията). Твърди се обаче, че генералният секретар на КПСС не само не бил написал ред, но дори и не разказал поне нещичко, че журналистите да стъпят на някаква основа и само литературно да оформят текста. (Впрочем днес това едва ли би учудило някого, след като има спичрайтери – специалисти, подготвящи и пишещи различни текстове, предназначени за широката публика).
И понеже датата е 9 май, ще припомня, че именно благодарение на „Малая земля“ широката читателска публика научава за героизма на отряд от 18-а армия, който отбранява от 4 февруари до 16 септември 1943 г. (225 дни) плацдарма „Малая земля“ на брега на Цемеската бухта (до Новоросийск). Всяко едно разширяване на знанията е от полза за интересуващите се от историята, а е и присъщо за човека, да склони глава в памет на жертвите. Лошото е, че шумотевицата, вдигнала се покрай спомените (естествено пропагандата бе впрегната, за да подхранва честолюбието на Брежнев), бе такава, че дори Сталинградската битка и Курското сражение сякаш избледняха. Още един нагледен пример за застоя. (Все пак следва да отбележа, че спомените сами по себе си представляват исторически документи и не случайно трите книги са включени като отделни глави в книгата „Воспинания“, отпечатана през 2005 година, където са и „Жизнь по зовдскому гудку“, „Чувство Родины!“, „Молдавская весна“, „Космический Октябрь“ [със сигурност автор е Владимир Губарев] и „Слово о коммунистах“).
В застойните години Владимир Харитонов предлага на композитора Давид Тухманинов двамата да участват в конкурса на Съюза на композиторите на СССР, посветен на 30-годишнината от края на войната. Създадената от тях песен „День победы" е изпълнена от Татяна Сашко. Журито не харесва музиката, още повече, че в мелодиката се чувстват елементите на фокстрота, т.е. определено като западно влияние; музикалният съпровод бил излишно празничен; композиторът - млад, „незрял“ и пр. Песента не само не е премирана, но дори и не ѝ се дава ефир.
Втори опит за публичното й представяне прави Леонид Сметанников в предаването „Голобой огонек“ - 9 май 1975 г. И отново - цензура! Но... Лев Лешченко участва с „День победы" на концерт, посветен на Деня на милицията, и песента е бисирана. От есента на 1975 година вече никой не може да спре нейния път към хората. Публиката отрежда нейното истинско място!
Песента е пята също от Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Юлий Гулаев, Едита Пиеха и др. През 2015 година в хит-парада за най-популярни стихове в Русия текстът на Владимир Харитонов заема пето място, а на Единадесетия фестивал „Катюша“ (2016) е изпълнена от Лешченко обявена като най–добрата песен за Великата отечствена война... Днес може ли да си представим отбелязването на 9 май без прозвучаването на песента „День победы"?
Живодар Душков
авторско заглавие „Девети май и епохата на застоя“
