Мляко за децата на Берлин



Още не са били стихнали боевете за Берлин, а съветското командване вече се е грижило за това да обезпечи продоволствия за населението на милионния град. Като пример за великодушието и високия хуманизъм на съветския народ, командването на Червената армия и ръководството на Съветския съюз трябва да се разглежда  постановлението на Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт от 31 май 1945 г. за снабдяване с мляко на децата до 8 годишна възраст в Берлин. Постановлението предвижда ежедневно да се доставят от предградията на Берлин и раздават 70 000 литра мляко, също да се предадат 5 000 трофейни дойни крави за млечните пунктове в самия град, както и да се възстановят млечните заводи и пунктове.




През май 1945 г. в Берлин е необходимо да се осигурят продоволствия за два милиона човека гражданско население. На 11 май 1945 г. Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт издава постановление, съгласно което на един жител на Берлин за седмица се заделят до 3.5 кг. хляб, 500 г. месо, 140 г. захар, а също картофи, зеленчуци, млечни продукти и натурално кафе. Прехрана е осигурявана за най-различни категории берлинчани: работници, служещи, деца, дейци на науката, техниката, медицината, културата, лекари, учители, служители на култовете, болни и безпомощни. За да се гарантира раздаването на продоволствия са въведени купони.



По данни на сайта „Финальный акорд великой войны“

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

София посреща Червената армия

Изображение
София посреща Червената армия – септември 1944 година. ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ! ЗДРАВЕЙ СВОБОДА! Митинг пред съветското посолство. Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците. Първите партизани в града са носени на ръце. С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници. Още много снимки във фотоархива му:  https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – първа част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Паметник на Огнян Найденов в Подмосковието. БЪЛГАРИ, ВОЮВАЛИ В РЕДОВЕТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Най-многобройната група българи, участвали във Втората световна война в армиите на други народи против хитлерофашизма, са българите в съветската армия и партизанското движение в Съветския съюз. За СССР Втората световна война беше най-голямото изпитание не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския Съюз. Те са две основни групи: едната, постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от прабългарско време. Те участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията на съветските народи. Другата група са. временно живеещи в СССР, икономически и политически емигранти, учащи и други. Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз и за съветските народи започва Втората световна война, почти всички българи добров
Прочетете още