9 юни – начало на монархофашисткия погром над България

„Клаха народа, както и турчин не го е клал“ – Антон Страшимиров

"Разбира се, имаше изстъпления, но намушквайки на щикове комунистите, нашите войници предпазваха вас от голямата опасност. Възстановявайки реда, ние дадохме възможност на европейските капиталисти да изпращат своите капитали при пълна сигурност в нашата страна." – Александър Цанков.

Цанков показва отрязаната глава на Александър Стамболийски в Народно събрание, карикатура на Илия Бешков. (зад която стои истинско събитие)

9 ЮНИ

Навършиха се 20 години от деветоюнския преврат.

Това беше първият и най-тежък удар, който обединените сили на реакцията, като използуваха армията, нанесоха на свободите и жизнените интереси на трудещите се у нас.

Днес за никого не е тайна, че 9 юни всъщност беше удар срещу целия български народ, че той разчисти пътя на монархо-фашистката диктатура и подготви най-голямото предателство срещу свободата и независимостта на България, от последствията на което страда сега нашият народ.

За противонародния характер на преврата говореше самият факт, че той беше насочен непосредствено срещу Земеделческия съюз и Комунистическата партия, тия две масови народни организации, които заедно бяха получили в изборите през април 1923 година 75% от всички гласове. Тържествуващата реакция постави вън от законите тия две народни партии и едновременно потъпка всички ценни завоевания на трудещите се от градовете и селата.

Дълбоко измамени останаха всички ония, които се поддадоха на фашистките заявления, че превратът бил извършен в името на „свободата и законността”. Когато народният отпор биде отслабен и реакцията се почувствува по-сигурна, тя потъпка всички народни свободи, запрети всички свързани с народните маси партии и организации и суспендира конституцията.

Днес е съвършено ясно, че деветоюнският преврат бе дело на най-реакционните, паразитически и спекулантски групи, които стояха зад гърба на превратаджиите, използуващи за свои цели измамнически армията.

Те още от началото сътрудничеха с италианския фашизъм, а когато хитлеристите заграбиха властта в Германия, то те се ориентираха към тях и разкриха широко вратите на България за немския хищнически капитал.

Но главният дирижор, който насочваше всички удари на реакцията, беше от първия ден и си остана до днес германският агент цар Борис.

Цар Борис, престъпвайки клетвата си, суспендира конституцията и лиши народа от неговите елементарни права и свободи.

Той запрети всички народни партии и организации, които просветяваха политически и ръководеха борбата на народните маси.

Той изтреби опасните за него народни вождове, подло уби тогавашния министър-председател Стамболийски, унищожи и прогони най-дейната и прогресивна част от българската интелигенция.

Той задръсти пътя на едно истинско споразумение и сътрудничество с Югославия, което можеше да попречи на немските завоевателни планове на Балканите.

Той осуети сключването на пакт за дружба и взаимна помощ със Съветския съюз, опирайки се на който българският народ можеше да предотврати немското нашествие и да се запази от немско робство и от хитлеристката разбойническа война.

След всичко това, заобиколен от една подла и продажна банда, опрян върху немските щикове, цар Борис осъществи своята мисия като мизерен немски агент и предаде България напълно в ръцете на хитлеристка Германия.

От 9 юни 1923 г. до 1 март 1941 г. през труповете на десетки хиляди верни народни синове, борци и патриоти пътят води към най-голямото предателство на цар Борис и неговата лакейска клика. След като опозориха народа и покриха с хиляди нови бесилки и нови гробища нашата страна, предателите изправиха България пред пропастта, над която тя стои надвесена днес.

Изтеклите 20 години на политическа и социална реакция и терор, на нечувани предателства спрямо народа и държавата — не са минали безследно за нашия народ.

Отечественият фронт, който днес сплотява за борба всички народни сили, всички честни граждани и селяни, всички истински патриоти, е плод на порасналото съзнание на народа, че само обединен и сплотен в един боен фронт той може да строши гръбнака на реакцията и да вземе съдбините на държавата в свои ръце.

Горчивият опит не мина безследно и за армията. Както свидетелствуват хиляди смъртни и други тежки присъди срещу доблестни войници и офицери, днес подавляващото мнозинство от армията е на страната на народа.

Нашият народ няма никога да забрави горчивите уроци от 9 юни 1923 година.

С дружни сили народът и армията ще сгромолясат прохитлеристката монархо-фашистка диктатура, ще освободят нашата земя от лапите на немските разбойници, ще спасят честта и бъдещето на България.

Васил Коларов

9 юни 1943 г.

Радиостанция „Христо Ботев“

„Нашите майки все в черно ходяд“, Иван Милев, 1926 г.