Реч на Васил Коларов пред Великото народно събрание във връзка с влизането в сила на договора за мир с България

Васил Коларов

РЕЧ НА В. КОЛАРОВ ПРЕД ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ДОГОВОРА ЗА МИР С БЪЛГАРИЯ

(16 септември 1947 г)


Г-жи и г-да народни представители!

Великото народно събрание току-що утвърди мирния договор, сключен между България и ония от обединените народи, с които България се намираше в състояние на война.

Един мирен договор е винаги тежък. Тежък е за нас и договорът, който ние току-що одобрихме.

Но ние не бива да забравяме на какви опасности беше подхвърлена нашата страна по време на мирните преговори в Париж, опасности, които не са окончателно изчезнали и в тоя момент. Ненаситни и хищни апетити, за жалост, подклаждани и насърчавани от могъщи сили, се готвеха да откъснат от живото тяло на нашата родина една ценна и жизнена част, да наложат на българския народ фантастичен военни контребуции във формата на репарации и реституции, да лишат фактически нашата страна от военна мощ и средства за отбрана и да я превърнат в безволна и безпомощна играчка в ръцете на враждебни нам сили.

Но тоя убийствен за нашия народ план биде осуетен на Парижката мирна конференция благодарение преди всичко и най-главно на решителната, несъкрушима и безкористна защита, която ни даде Съветският съюз.

В тоя момент, когато ние приключваме една от най-печалните страници на нашата история, аз съм уверен, че ще изразя вашето най-съкровено чувство, когато от ваше име и от името на целия български народ изкажа най-гореща благодарност към могъщия братски Съветски съюз и към неговите доблестни ръководители, начело с великия генералисимус Сталин, които през всичкото време на военната криза бдяха над нашата страна и не позволиха да бъде посегнато върху най-ценното за нашия народ: целостта на българската земя и независимостта на българската държава.

Ако ние днес живеем в една свободна и независима държава и уреждаме нашия живот според волята и разбиранията, нуждите и традициите на нашия народ, това ние дължим преди всичко и най-много на могъщия Съветски съюз. Нашата вярна, честна и нерушима дружба със Съветския съюз, която никакви превратности на историята не ще могат да затъмнят, почива не само върху чувството на искрена признателност, която българският народ питае към своя двоекратен освободител – руския народ, но и върху дълбокото съзнание, че в лицето на Съветския съюз българският народ има един могъщ и безкористен покровител и защитник против всякакви враждебни посегателства върху неговата свобода, национална независимост и народно достойнство, един верен приятел и изпитан друг, готов да му се притече на помощ, когато той се намира в нужда и да подкрепи неговите жизнени интереси и справедливи искания.

Аз съм уверен, че ще изразя вашето съкровено чувство, когато от ваше име и от името на целия български народ изкажа най-гореща благодарност така също към правителствата на братските нам страни, Съветска Украйна, Съветска Белорусия, Федеративната народна република Югославия, Полската народна република и Народната република Чехословакия, които енергично и безкористно ни подкрепиха при мирните преговори в Париж и облекчиха усилията на Съветския съюз да отстои нашата справедлива национална кауза.

Едновременно с това аз бих желал да отдадем нужната дан от благодарност и на всички свободолюбиви народи, прогресивни и демократически кръгове, хора на разума, добрата воля и справедливостта, на всички многобройни знайни и незнайни приятели на българския народ, които в дните на организираната вражеска кампания срещу България взеха страната на справедливостта и вдигнаха глас в защита на онеправдания български народ.

Великото народно събрание прие предложението на правителството и одобри мирния договор, който трябва да послужи като база за редовни мирни отношения с всички държави и да облекчи влизането на България в семейството на обединените народи.

Но тоя одобрителен вот не може да заглуши чувството на дълбоко огорчение, което ние всички в тая сграда заедно с целия български народ изпитваме от отсъствието на елементарна справедливост по отношение на българския народ, от потъпкването на неговите безспорни права и жизнени интереси.

От висотата на това място в тоя исторически момент и пред лицето на всички свободолюбиви народи, на всички люде на разума и справедливостта, аз бих желал да вдигна глас на възмущение и протест, че въпреки безспорните и очевидни факти мирната конференция се отказа да признае България за съвоюваща държава, макар че нашият народ принесе жертви в полза на общото дело на обединените нации и рамо до рамо с армиите на съюзниците взе похвално участие в разгрома на Хитлеровите пълчища.

Не по-малко е нашето възмущение от несправедливите и непоносими за нашата разорена и ограбена страна, за нашия трудолюбив, но беден народ репарации на щети, които, доколкото той е причинил, той ги е изкупил с участието си във войната срещу Хитлерова Германия и с жертвите, които понесе в нея. Нека бъде ясно, че българският народ, който днес полага нечовешки усилия, за да излекува раните си от миналото и да си създаде елементарни условия за съществувание и развитие, на което всеки народ има право, не е в състояние да плаща наложените му репарации.

Аз дължа да изразя дълбокото огорчение на Великото народно събрание и на целия български народ, че конференцията в Париж, която биде свикана, за да уговори един справедлив мир, не се вслуша в гласа на разума и справедливостта и не даде удовлетворение на искането на България за възвръщане на насилствено отнетата ѝ Западна Тракия, която ѝ обезпечаваше изход на Егейско море, на който тя има право по всички закони, които регулират добрите отношения между народите и осигуряват един траен мир.

Но аз бих желал да подчертая, че огорчението и възмущението на българския народ, на които аз давам израз тук, е едновременно изражение на неговата непреклонна воля да положи всички усилия и в интереса на мира и на международното сътрудничество за изправление на несправедливостите, съдържащи се в мирния договор за удовлетворение на своите безспорни жизнени интереси. Вярата на българския народ в победата на здравия смисъл на народите е укрепена от недавнашното благородно решение на правителството на братската Народна Федеративна Република Югославия да се откаже от репарациите на обща сума 25 милиона долара, които ѝ биде присъдено от мирния договор да получи от България. Това решение е проникнато от най-добри чувства към нашата Народна Република, за което от името на Великото народно събрание и от това на целия български народ аз изказвам от това място най-сърдечна благодарност на братските нам югославски народи и на техните забележителни ръководители, начело със славния маршал Тито. Това решение, както и сключените съглашения в Блед, са предвестници на нови здрави взаимни отношения между нашите народи, които им осигуряват едно щастливо и достойно бъдеще и заедно с това те се явяват гаранция за крепък мир и сътрудничество между всички балкански народи (в това число и гръцкия).

Чрез непосредствени преговори нова България и нова Румъния уредиха всички спорни въпроси помежду им. Когато гръцкият народ стане господар на своите съдбини, аз вярвам твърдо, че демократическа България и демократическа Гърция също ще намерят общ език, за да турят край на вековни ежби и положат началото на едно мирно сътрудничество в полза на двата народа, които историята е определила да живеят един до друг и в най-тясно общуване помежду си.

Аз съм дълбоко убеден, че в своите усилия към мир, мирен труд и международно сътрудничество, българският народ и неговото правителство (начело с министър-председателя др. Георги Димитров) ще намерят разбиране във всички свободолюбиви народи, във всички люде на разума, добрата воля и справедливостта, които ще му помогнат да добие бързо и чувствително смекчение на тежките и несправедливи клаузи на мирния договор по пътя предвиден от статутите на Организацията на Обединените народи.

Една разумна ревизия на мирния договор се налага не само в полза на България, но и в интереса на мира и на международното сътрудничество, към които искрено се стреми българското правителство, възглавявано от нашия мъдър министър-председател др. Георги Димитров,

Да живее Народната Република България!

Да живее народното правителство начело с министър-председателя Георги Димитров!
Да живее българският народ!


Речта с произнесена във ВНС на 16 септември 1947 г. след влизането в сила на Договор за мир с България на 15 септември 1947 г., ратифициран е от ВНС на 25 август 1947 г.

Подписване на мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия в Париж, 10 февруари 1947 г.