Последното писмо на Байрон

Портрет на Байрон в албанска носия, Томас Филипс, 1813 г.


„Умрелите се будят — как да спя?
     Пшеницата узря — как да не жъна?
Тирани властват — как да ги търпя?
     Не спя — в постелята ми сякаш тръни.
Тръба звучи в слуха ми всеки ден,
     отеква в мойта гръд…“

Джордж Байрон, 18 юни 1823 г.


Последното писмо на Байрон

Скъпи Бари,

Сметката до 11 юли беше 40 541 и пр. генуезки ливри на мое име. Оттогава получих документ за кредит от господата Уеб за 60 000 генуезки ливри, които изтеглих. Но не ми казваш точно какво е положението със сметките ми. Балансът, разбира се, ще бъде възстановен от моя лондонски кореспондент, или по-точно от Дъглас Кинърд, който също така е мой агент, доверено лице, банкер и приятел, защото едно време бяхме заедно в колежа. Това е благоприятно за бизнеса, защото създава доверие или най-малкото трябва да бъде така.
Надявах се, че си получил парите за яхтата от лорд Блесингтън Трябва непременно да му кажеш, че ще вдигна голям шум и ще взема и други мерки, които ще бъдат неприятни и за двете страни, в случай че не плати своевременно парите, които отдавна ми дължи според договора на покупката, за която толкова упорито настояваше. Ти знаеш, че в тая сделка аз се отнесох съвсем честно с него.
Можеш да разпродадеш всичко освен най-хубавото (т.е. зелената пътническа колесница), и то бързо, за да покрием разходите си. Гърците получиха заема и няма да е лошо да ми върнат моя, защото от него повече нямат нужда. Затова те моля да изпратиш копие от договора на господин Кинърд и да го накараш от мое име да изиска парите от представителите. Предоставих им го с най-голяма охота, когато имаха трудности в случай че не можеха да ги преодолеят, той щеше да бъде безвъзмезден. При сегашното положение обаче могат да си позволят да ми го върнат, освен това, уверявам те, много пъти са бъркали «издълбоко и продължително» в кесията ми, която беше и все още е щедро развързана за тяхната кауза. Освен това аз пак ще трябва да похарча тия пари, защото имам около сто души под мое разпореждане и на мои разноски в помощ на гръцкото правителство и националната кауза. За всички останали събития тук — здравословно състояние, политика, планове, ходове, действия и пр. — благоприятни или не — ще те осведомят Гамба и другите — вярно, или не, според собствените им навици.

Твой:
Н. Б.
9 април 1824 г.


Посрещането на Байрон в Гърция.

Траурно известие от Временното правителство на Западна Гърция


Днешният ден на празнична радост се превърна в ден на скръб и траур. Лорд Ноел Байрон напусна земните си дни в шест часа следобед след десетдневно боледуване. Смъртта му настъпи вследствие на възпалителна треска. Боледуването на Негова светлост тъй подействува на обществеността, че всички съсловия забравиха обичайните си празненства по Великден, преди още да се случи нещастието.
За загубата на този забележителен човек несъмнено трябва да скърби цяла Гърция, но особено Месолонги, където неговата щедрост и великодушие тъй ярко се проявяваха и той беше станал негов гражданин, решен да участвува във всички военни опасности.
Всеки знае полезните дела на Негова светлост и никой никога няма да престане да хвали неговото име като истински благодетел.
С оглед на гореказаното и докато стане известно решението на Националното правителство, по силата на пълномощията, дадени ми от него, нареждам:
1-во: Утре сутрин, на разсъмване, да бъдат дадени през минута тридесет и седем топовни гърмежа, чийто брой съответствува на възрастта на знаменития покойник.
2-ро: Всички обществени учреждения, дори съдилищата, да бъдат затворени за три последователни дни.
3-то: Всички магазини, с изключение на онези, в които се продават хранителни продукти и лекарства, също да бъдат затворени. Изрично заповядвам всякакви публични веселия и други великденски празненства да бъдат отменени.
4-то: Обявява се всеобщ траур за двадесет и един дни.
5-то: Молитви и погребални церемонии да се извършват във всички църкви.

Подпис: А. Маврокордатос
Георгиос Праидис, секретар

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Високи сини планини – Младен Исаев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки