Криза - Диана Костадинова

Стихотворение за това, как топлият вятър на промяната постепенно охлади възторгът от нея, докато хората чакаха ноември да стане май.

фотограф Петрос Коджабасис
В завода скоро
там, където хората
игнорираха умората
и работеха
от зори до здрач
за чуждестранния предприемач,
там наскоро хората
се скупчиха на стълбите.
Упорити и безмълвни,
скапани от бачкане,
без пари за “харчене’
и поискаха заплата.
Справедливо отговаряща
на количеството работа,
давана от тях.
Както се заплаща справедливо
даже твърде щедро
и труда на депутатите.

Кратко продължи мълчанието
и затракаха поточни линии,
менгемета
преси и компресори
веднага след събранието.
От зори до здрач.
за чуждестранния предприемач.

Хората мълчаха за събранието…
Аз, за тази стачка,
разбрах след дни
от Цена – другата чистачка.
Цена – бившата строителна предприемачка.
която заради мъжа си бачкаше.
Сън не хващал с нескончаемите си тревоги
и постоянно с бизнеса зает
накрая “хванал” диабет.

Да.
В завода също бачкаха
Освен аз, като чистачка
и Цена, мъдрата и бивша вече строителна предприемачка.
Меглена – на скъпи кожени изделия
(пак бивша), продавачка.
И Росен.
китаристът виртуозен.
Щракаше винтове на преса грозна.
Бачкаше.
Данн!
И щрак.
И пак –
данн!
И щрак.

Мъже, жени,
бивши строителни предприемачки,
продавачки,
музиканти,
метат,
огъват болтове и блъскат гайки.
Бачкат.
Данн и щрак.
От зори до здрач.
За чуждестранния предприемач.

Диана Костадинова, 29 март 2015г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още