Дони Колева - За реститутката и още нещо

Живяла в крайна нищета,
в колиба бедна сред полето
една жена със зла съдба,
с другари – птиците и псето.

С очи изплакали се веч,
сълзи от радост не познали...
Денят – без хорски звук и реч,
а нощем – воят на чакали.

Времето за нея спряло
и отникъде мираж.
А пастирите щом дали,
делила хляб със своя страж.

И във тая безнадежност
е дошла добрата вест.
Боже, имало надежда!
Реститутка тя е днес.

Получи декари земи,
хотели, молове, заводи
и така се промени –
''ни се кара, ни се води''.

Натъкмена с вкус и стил,
като снимка от корица.
Няма драг за нея, мил....
Особена и странна птица!

С критичен поглед неприкрит
и презрението явно
към беднякът блед и свит,
каквато беше неотдавна...

Гола, боса като кос,
бедна, гладна, немита...
Днес навирила е нос.
Има ли душица скрита?

С високоскоростния джип,
ясно – класа последна,
земите стари посети,
де бе колибата и бедна.

Но не от подтик носталгичен,
а от рентиерски нюх.
Дотича кучето обично...
Срита го. Предаде дух.

Всички птици долетяха,
дето хранеше с трохи,
утеха явна де и бяха...
Не познаха я, уви!

Да познаеш не е лесно,
в здраво тяло – дух нездрав.
Как парите интересно,
човешкия променят нрав?!

Дони Колева
22.07.2015г

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част