Иван Хаджийски - големият български народопсихолог
Един паметник, открит на 13 октомври 2012 г. в Троян, неминуемо прави впечатление. Скулпторът Борис Борисов е изваял млад мъж, стъпил здраво на земята и опрял се на своя велосипед. Годините 1907-1944, поставени от арх. Пламен Цанев като част от монумента, свидетелстват за рано прекъснат полет, а буквите от името са категорични: Иван Хаджийски. Възможно е да се запитаме относно връзката на един от най-известните български социолози и велосипеда, но точно с колело той от 1936 г. обикаля България, за да проведе своите социологически анкети в различните нейни краища... Резултатът от тези обиколки е в статиите, печатани в сп. „Философски преглед“, които посмъртно са обединени в труда му „Оптимистичната теория на нашия народ“, и в страниците на „Бит и душевност на нашия народ“ (първи том 1940, втори том 1945, трети том – неиздаден, предполага се, че е загубен в издателство „Хемус“, където е предаден за отпечатване).
Минко, бащата на Иван Хаджийски, издържа семейството си като занаятчия. Въпреки невисоките си доходи той дава възможност синът му да се образова – най-напред в прогимназията в Троян, а след това – в Търговската гимназия в Свищов (1925). За да може да завърши привлеклите го специалности „Философия“ и „Право“ в Софийския университет, е принуден да работи като келнер, стенограф и пр.
Иван Минков Хаджийски работи като чиновник в Търново, счетоводител в Популярната банка в Троян, и като адвокат и юрисконсулт - в София. Своя дебют в медиите прави в русенското списание „Юноша“. Всъщност в тройната книжка 6-7-8 от 1920 година името му – „Иван М. Хаджийски, ученик от II кл. – гр. Троян“ се среща за първи път; в бележка на редакцията, че изпратеният от него ръкопис „Спомен от детинството ми“ е харесан и е предстоящо публикуването му. В следващите години в столичните вестници „Ведрина“, „Вик“, „Глобус“, „Дъга“, „Заря“, „Кормило“, „Литературен критик“, „София“, „Час“... се появяват статии, есета, рецензии и пр. на Иван Хаджийски. Той сътрудничи и на научни издания - не само на споменатото списание „Философски преглед“, чиито редактор е проф. Димитър Михалчев, който по-късно пише предговора към първия том на „Бит и душевност на нашия народ“, но и на други, също така ползващи се с известност журнали - „Изкуство и критика“, „Трезвост и култура“ и „Научен преглед“. Издава книгите „Авторитет, достойнство и маска“ (1933), „Българско наказателно право. Особена част“ (1936), „Любов и брак“ (подписана с името Иван Минков, 1936), „Психология на Априлското въстание“ (1943), а след като е отпечатан трудът му „Бит и душевност на нашия народ“ (1940), споделя: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот“.
През 1935 година Иван Хаджийски създава семейство с Петрана Ахчийска. Семейството се установява в София - на ул. „Марин Дринов“ № 28. Двамата имат две дъщери – Мария (1938) и Нина (1943).
По време на Втората световна война Хаджийски е мобилизиран в армията (1943), но това не пречи на научните му занимания. В село Ливадово (Гърция), където е разположена военната му част, успява да довърши третия том на труда си „Бит и душевност“. След 9 септември 1944 г., когато България се включва във войната, наречена Отечествена, той участва като доброволец. Най-вероятно в мотивите му освен чувството за дълг и чест взема връх и идейната му ориентация - от 1929 година е член на Българската комунистическа партия, арестуван е от тогавашната власт и пр. „Българската армия сега е въоръжена сила на народа, в която цари въодушевения дух на доброволчеството. Служенето в нея е гордост, участието в бойните действия – чест“ - пише той в молбата си до ген. Дамян Велчев - министър на войната (13 септември 1944 г.). Става военен кореспондент към Щаба на Втора българска армия.
На 4 октомври 1944 г. край Власотинци (Сърбия) при връх Висока чука се води сражение с части на SS дивизия „Принц Ойген“, при което Иван Хаджийски загива – десет дни преди да навърши 36 години (роден е на 13 октомври 1907 г.). Лобното му място е на кота 807, където е погребан, а на 2 ноември тленните му останки са пренесени в Троян. Положени са в градското гробище под местността Турлата, в гроба на майка му. (През 60-те години на ХХ век, заради градоустройствени решения, се налага да се направи още едно препогребване).
За изключителните му заслуги и оригиналния му принос към българската социология Институтът по социология при БАН му присъжда посмъртно наградата „Златен знак с лента“. Троянската община е инициатор за националната награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията. Институтът за социални ценности и структури в София, Троянската основно училище и 149 средно училище в София са приели за патрон името на Иван Хаджийски. В Троян родната му къща е превърната в музей. Именно пред нея е и паметникът дело на Борис Борисов (скулптор) и Пламен Цанев (архитект).
Живодар Душков
