Калин орелът – български художествен филм



„Калин Орелът“ - български художествен филм.

Константинопол 1883 година. Едит, осиновената дъщеря на френския посланик, е заинтригувана от миналото на иконома Жак и записва неговите спомени за Парижката комуна. По време на посещение на Черният остров, тя помага на осъдените, които работят тук. При взривяване на скали един от каторжниците, Калин Орелът, я спасява от падащите камъни. Тя научава, че той е български революционер, който пет години след освобождението на страната от османско иго все още е затворник. С нейна помощ Калин Орелът избягва и се връща в България. Тук той открива нова грабителска власт. Ветеранът революционер, участник в Априлското въстание от 1876 година, е привлечен от социалистите – продължители на неговите идеи. Едит открива, че избягалия каторжник е нейния истински баща и тръгва да го търси. Калин, който се противопоставя на новите български управници е убит от наемен убиец. Едит пристига в деня на неговата смърт, която прераства в народна демонстрация.



„Българска кинематография“, България, 1950 г.

Режисьор: Борис Борозанов;
Оператор: Васил Холиолчев; 
Сценарист: Орлин Василев;

В ролите: 
Иван Димов – Калин,
Петрана Ламбринова – Едит,
Борис Ганчев – Анри дьо Монталамбер, 
Константин Кисимов – Дядо Стоян, 
Стефан Савов – чорбаджи Черньо, 
Васил Кирков – Димчев, 
Никола Попов – Околийският началник. 

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника. Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е о
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още