Труд!
 |
| „Човекът на кръстопът“, художник Диего Ривера |
Въпроси на работник, който чете
Кой построи седмовратната Тива?
В книгите има безброй имена на крале.
Мигар кралете са мъкнали тежките камъни?
Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван —
кой го издигал пак толкова пъти? В кои
домове в златосияйната Лима
мирно живели са тези, които
са изградили града?
И вечерта,
в тъмната вечер, когато стената китайска била
вече завършена, где са отишли зидарите?
И триумфалните арки във славния Рим
вредом се виждат. Но кой
ги построи? Над кого
са триумфирали римските цезари?
Тази Византия, в толкова песни възпята,
само дворци ли за своите хора е имала?
На Атлантида дори, легендарната,
когато морето в нощта я погълнало,
с рев господарите, вече удавници,
своите роби на помощ са викали.
Младият, горд Александър — той Индия бил покорил.
Сам ли?
Галите Цезар разбил.
Мигар потеглил на битка дори без готвач?
Филип Испански бил плакал, когато
потънала флотата. Други тогава
не са ли заплакали?
В Седемгодишната страшна война
вторият Фридрих победата грабнал. Но кой
грабнал победата с него?
Всяка страница — нова победа.
Кой за победния пир е наготвял?
През десет години — титан.
Кой е разноските плащал?
Много събития.
Много въпроси.
Бертолт Брехт
 |
| Художник Георги Недялков |
Когато се наливаха основите
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.
Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.
Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.
Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.
Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...
Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...
Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...
Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!
О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!
Пеньо Пенев
 |
| „Селяни завземат пустеещи земи в Сицилия“, художник Ренато Гутузо |
Дружна песен
Дружна песен нек да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!
С рядка участ, с чудно име
слави, слави се труда,
нему всичко ний дължиме,
да живей, живей труда!
Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!
От стрелата на дивака
до железний път
всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!
Георги Кирков
