Христо Радевски – Стихове

***

Иди, мой стих, иди сред тях,
сред мойте съдници и братя,
които в труд и в плач, и в смях
превръщат в Ханаан земята.
Другар и зов бъди ми ти,
води ги и ги вдъхновявай.
Невежеството им прости,
но низостта им не прощавай!

***

Аз нямам чудотворното перо
на Данте - не познаващо пощада.
Но знам какво е зло, какво - добро,
и без Вергилия познавам ада.

Неволен съм свидетел всеки ден
на разните му кръгове неясни,
и слушам ги, и гледам угнетен
и стонове, и мъките ужасни.

Но грешниците в земния ни ад
какво е мъки адски не познават.
Че праведните мъките търпят,
а мъките ги грешните създават.

***

Сънувах пролет.
Шумнала гора.
И аз под слънчев дъжд вървя през нея.
И слушам птиците как страстно пеят,
и радвам се на цветната гора.

Събудих се.
Мъгла тежи навън.
И в скреж са голостволите дървета,
и гонят се бездомните врабчета.
А пролетта е била само сън.

***

Не ме упреквай, че си служа
с ония, грубите слова,
които - казваш - че едва
ли са товар за речник нужен.

Аз грешник съм, а не светец,
и в страсти разни се увличам.
И как - кажи ми - да наричам
подлеца, ако не подлец?

Трудното

Не давай на душата да хитрува!
Да бъдат чисти твоите слова!
Да тътне там на бурята гнева
и огъня любовен да бушува!

Кога повтаряш думите на Ботйов
и се кълнеш в калоферския хъш -
ти чувстваш ли се като него мъж
сред сблъсъците остри на живота?

Не си превивай никога гръбнака
и се не крий под ничие крило.
Тогаз с венец от тръне на чело
триумфа си човешки ще дочакаш.

Ще видиш как е трудна свободата,
как пътя стръмен е и каменист,
как трудно е да бъдеш воин чист
на съвестта и вярата си свята.

Александър Жендов, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Ланков