Христо Ясенов - три стихотворения
 |
| Христо Ясенов |
Връбчо
Изпечен шут и заплатен клеветник,
днес Връбчо наш остана пак да чака:
от кандидат за общински съветник
превърна се на вестникарска сврака.
А хитър е — и не една интрига
курдиса той пред изборите наши,
ала акъл му никак недостига,
та стана член на блока от апаши.
От комунизъм Връбчо се не плаши —
а всеки ден за него шум повдига.
Кат журналист забъркан в много каши
той може да те лъже и да мига.
Сервилен мъж, навикнал на поклони,
честит е Връбчо с празната кратуна! —
на вестник „Мир“ от мръсните колони
ще си изкара винаги самуна.
Общоделство
В езика тя бе малко схваната,
а той бе едър и плешив.
Тя стана писарка в прехраната,
а той — Пастухов детектив.
Изпрати той при нея сводници —
и тя отвърна кратко „да“.
И станаха добри проводници
на контрабандите в града.
Настана криза — ден мъчителен —
и падна кабинета стар.
Тогава нейде в Ючбунар
отвориха те дом съмнителен.
Срещу Нова Година
И аз те чакам в сънна изнемога,
ала не знам какво ми носиш ти…
И твоя смут и твоята тревога
ще въплотят ли моите мечти?
Ще възкресиш ли светлата надежда
на робите в широкия простор?
Че твоя път към светла цел извежда
и осветлява черния позор.
Аз чакам пред завесата открита,
звъни над мен дванайсетия час…
И сякаш някой обнадежден пита,
и сякаш екне нечий тръбен глас:
„Ела при нас, мечтана и желана,
и нека твоя вихър прозвъни
като тръба на кървава закана
по всички хоризонти и страни.“
