Христо Ясенов - погрома 1925 година
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите.
Христо Ясенов е арестуван на 21 април 1925. Безследно изчезнал след 10 май 1925.
Пред моя взор животът се разтвори
кат чашката на ведроцветен крин -
и аз пребродих всички кръгозори:
целувах свода знойноведросин
и славослових земната съблазън,
като прокуден и разблуден син.
Живота ми бе ярко отбелязан
с победите по триумфален път,
макар да бях с проклятие наказан.
И неведнъж целувах свойта смърт,
и неведнъж съм плакал от тревога -
безгрешно чист и раб на свойта плът.
Но и в скръбта на тая участ строга,
сред земното безпътие и срам
целунах злото и създадох бога -
и сам издигнах лъчезарен храм,
и мир създадох - нов и необятен -
и нему свойто слънце ще раздам.
Освободен, отправям своята благодарност към всички приятели, познати и съчувственици, както и към редакциите на всички вестници, които изказаха своя протест на възмущение по повод моето безпричинно и беззаконно интерниране, плод на партизанска заслепеност и безогледен политически терор. Благодаря също така и на онези граждани от Горна Джумая, които ми оказаха ценни услуги и съчувствие; за тях аз ще запазя един светъл спомен на човечност и искрена дружба. Но за тези, които смятат, че не са длъжни да отговарят за своите произволи — за неотговорните, аз не мисля да ставам «добър гражданин» и не съветвам никого на подобна подлост.
Христо Ясенов, 1924г.
През гранитните огради на замислените здания
всяка скрита скръб заплака, всяка горест зарида…
И събужда се вълната на заспалите страдания…
сякаш пее, сякаш плаче тишината на града.
И тежат ми на душата тия улици и сгради,
тия пъстри булеварди, пълни с хора и мъгла:
аз жадувам гръм и грохот и железни барикади —
и железни барикади и — почупени стъкла!
Аз жадувам гръм и трясък, и рушения на замъци,
и оловен дъжд, и огън от самите небеса —
аз бих искал да погледам всяко здание във пламъци,
че и в пламъците земни има — има чудеса!
Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим
след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни -
и сякаш чувам аз през твоя прах и дим
победната тръба на робите свободни.
И ти стоиш сега над хиляди съдби -
символ на крепката десница неуморна
и не един напад по тебе се разби,
и не една вълна, престъпна и позорна.
Аз виждам твоя стан, в желязо окован,
и твоя легион - възмогнати и горди.
Припада тъмна нощ и върху твоя стан
налитат варвари на многобройни орди.
Припада тъмна нощ и меден рог звучи:
нападат варвари гранитните ти брони,
но... в бойния напев с усмихнати очи
летят железните червени ескадрони.
Нападат варвари... и ето - страшен гръм! -
звучи победен марш по твоите площади;
желязна крепост е тук всеки камен дом
и всяка улица - море от барикади.
И твоите деца, о беден Петроград,
умират и мълвят молитва словословна -
и всеки паднал син е наш загубен брат,
и всеки гроб - символ на правдата световна.
Бъди, о Петроград, над всяка суета -
неуязвим и чужд за мрачните прокоби -
да се разбива в теб позора на света
през тоя тъмен век на хищници и роби!
Христо Ясенов е арестуван на 21 април 1925. Безследно изчезнал след 10 май 1925.
Мироздание
Пред моя взор животът се разтвори
кат чашката на ведроцветен крин -
и аз пребродих всички кръгозори:
целувах свода знойноведросин
и славослових земната съблазън,
като прокуден и разблуден син.
Живота ми бе ярко отбелязан
с победите по триумфален път,
макар да бях с проклятие наказан.
И неведнъж целувах свойта смърт,
и неведнъж съм плакал от тревога -
безгрешно чист и раб на свойта плът.
Но и в скръбта на тая участ строга,
сред земното безпътие и срам
целунах злото и създадох бога -
и сам издигнах лъчезарен храм,
и мир създадох - нов и необятен -
и нему свойто слънце ще раздам.
Благодарност
Освободен, отправям своята благодарност към всички приятели, познати и съчувственици, както и към редакциите на всички вестници, които изказаха своя протест на възмущение по повод моето безпричинно и беззаконно интерниране, плод на партизанска заслепеност и безогледен политически терор. Благодаря също така и на онези граждани от Горна Джумая, които ми оказаха ценни услуги и съчувствие; за тях аз ще запазя един светъл спомен на човечност и искрена дружба. Но за тези, които смятат, че не са длъжни да отговарят за своите произволи — за неотговорните, аз не мисля да ставам «добър гражданин» и не съветвам никого на подобна подлост.
Христо Ясенов, 1924г.
През гранитните огради на замислените здания...
През гранитните огради на замислените здания
всяка скрита скръб заплака, всяка горест зарида…
И събужда се вълната на заспалите страдания…
сякаш пее, сякаш плаче тишината на града.
И тежат ми на душата тия улици и сгради,
тия пъстри булеварди, пълни с хора и мъгла:
аз жадувам гръм и грохот и железни барикади —
и железни барикади и — почупени стъкла!
Аз жадувам гръм и трясък, и рушения на замъци,
и оловен дъжд, и огън от самите небеса —
аз бих искал да погледам всяко здание във пламъци,
че и в пламъците земни има — има чудеса!
Петроград
Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим
след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни -
и сякаш чувам аз през твоя прах и дим
победната тръба на робите свободни.
И ти стоиш сега над хиляди съдби -
символ на крепката десница неуморна
и не един напад по тебе се разби,
и не една вълна, престъпна и позорна.
Аз виждам твоя стан, в желязо окован,
и твоя легион - възмогнати и горди.
Припада тъмна нощ и върху твоя стан
налитат варвари на многобройни орди.
Припада тъмна нощ и меден рог звучи:
нападат варвари гранитните ти брони,
но... в бойния напев с усмихнати очи
летят железните червени ескадрони.
Нападат варвари... и ето - страшен гръм! -
звучи победен марш по твоите площади;
желязна крепост е тук всеки камен дом
и всяка улица - море от барикади.
И твоите деца, о беден Петроград,
умират и мълвят молитва словословна -
и всеки паднал син е наш загубен брат,
и всеки гроб - символ на правдата световна.
Бъди, о Петроград, над всяка суета -
неуязвим и чужд за мрачните прокоби -
да се разбива в теб позора на света
през тоя тъмен век на хищници и роби!
